Засенчена от кръвопролитията в Сирия, войната в Йемен остава почти незабелязана от света. А тя бушува вече от пет години. Военен съюз, ръководен от Саудитска Арабия, се бори срещу хутите - шиитските бунтовници, подкрепяни от Иран. От 2015 насам в Йемен са били убити над 90 000 души. След кратка фаза на затишие, конфликтът сега явно пламва с нова сила. А цивилните граждани са тези, които плащат най-високата цена в тази война. Дойче Веле разговаря с германския анестезиолог Гьотц Гересхайм за ситуацията в Йемен. Той работи за "Лекари без граници" в южната част на страната.

Вие работите от близо месец в една клиника за спешна медицинска помощ в йеменския град Аден. Какви са впечатленията Ви от ситуацията там?

Гьотц Гересхайм: Ситуацията в момента е относително спокойна, но всички предполагат, че това ще се промени. В Аден може отново да се стигне до боеве. Аз нямам право да напускам болницата. По шест-седем пъти дневно чувам изстрели отвън. Човек трудно свиква с това, дори и когато не е за първи път в страната. Понякога чуваш само отделен изстрел, друг път са цели откоси от автоматично оръжие. А когато влизат при нас, посетителите на болницата оставят своите автомати "Калашников" пред вратата.

В нашата болница се грижим за 60 до 70 пациенти, като 80% от тях идват с огнестрелни рани. Има други екипи на "Лекари без граници", които работят по-близо до фронтовите линии - например в Мока или Ал Байда. Там се сблъскват предимно с тежки кръвоизливи, перфорирани органи и други тежки наранявания. От тамошните полеви лазарети всеки ден ни препращат по двама-трима пациенти. В повечето случаи става дума за хора, ранени от бомби и взривове - както възрастни, така и деца.

Има ли пострадали от противопехотни мини?

Гьотц Гересхайм: По-скоро от бомбени осколки, проникнали навсякъде из тялото. Оперираме тези пациенти многократно, докато успеем да извадим всички остатъци и да изчистим раните. Но онова, което ме шокира най-силно, е високият брой на нашите пациенти, заразени от мултирезистентни бактерии - такива, срещу които не действат обичайните антибиотици.

В моята болница в Германия се натъквам на подобни случаи най-много по два пъти в годината и всички изпадат в паника. Тук в Аден близо 60% от инфекциите са такива. На тези пациенти ние не сме в състояние да помогнем - всички те умират.

Досега вие сте участвали в общо шест мисии. Били сте и в Сирия. Можете ли да направите сравнение между ситуацията там и в Йемен?

Гьотц Гересхайм: Нашите мисии траят винаги само по четири седмици, но като единствен анестезиолог, работя по 24 часа на ден в седем дни от седмицата. В Сирия работих на едно място, което беше на два часа път с кола от град Рака. Там ми се налагаше "само" да обработвам рани от избухнали гранати. Когато т.нар. "Ислямска държава" бе прогонена от града, нейните бойци скриваха на всевъзможни места взривни устройства - включително в кукли и мечета.

Но толкова много огнестрелни рани, колкото обработваме сега в йеменския град Аден, не съм виждал никъде другаде през живота си. Тук всички носят оръжия - все едно са ръчни часовници. А и ги използват.

***

Припомняме Ви и нашето видео за германските оръжия в Йемен: