Не е за вярване, но тази река в центъра на Манила и задръстена от пластмасови отпадъци. През миналата година "Грийнпийс" класира Филипините като трети в света замърсител на околната среда с пластмаси. На първо място е Китай, следван от Индонезия.

"Хепиленд" е бедняшки квартал в центъра на Манила. Името обаче не означава "Страна на щастието", а произлиза от местната дума "хепилан" - в превод: смърдящ боклук. Хората от гетото живеят сред миазмите на отпадъците.

Жителите на гетото на практика заместват рециклираща инсталация. Те събират пластмасовите торбички и другите боклуци, сортират ги и накрая ги продават за дребни пари на търговците, изкупуващи вторични суровини.

Хората тук сами са се нарекли "лешояди". Те изкарват прехраната си със събиране на отпадъци. Преравят огромните планини с боклуци, които стотици камиони ежедневно докарват в бедняшките квартали.

Сред събирачите на отпадъци има и много деца. Родителите им не могат да си позволят да ги пратят на училище. Вместо това те работят на сметището.

Когато децата в Манила играят на плажа, те стъпват не върху пясък, а върху пластмасови торбички. Много страни, сред които и Филипините, не успяват да се справят с обработването и складирането на отпадъците. От "Грийнпийс" твърдят, че правителството не прилага на дело гласувани закони срещу замърсяването на околната среда.

Югоизточна Азия и Западна Африка са два региона, в които почти изцяло липсват инфраструктурите на отпадното стопанство, позволяващи събирането и рециклирането на битовите отпадъци. На някои места няма дори служби за извозването на сметта.

Много плажове също са заринати в пластмасови отпадъци. Вместо райски кът, крайбрежните ивици са се превърнали в сметища за градските боклуци, които пълнят и моретата. Нови проучвания показват, че ако хората не намалят драстично употребата на пластмаси, през 2050 година в моретата ще има повече пластмаси, отколкото риба.