Това, което става, е сравнимо с работническите протести в Полша, сложили в началото на 80-те години началото на края на комунизма, или пък с китайските студентски демонстрации през лятото на 1989 година, кърваво потушени от режима. Краткотрайният успех на борбата за свобода никога не е гарантиран. Но в който и край на света да се води, тя не остава безразлична на съвременниците, защото това е и борба за човешкото достойнство срещу произвола на властта. Изведнъж Иран вече не е ужасната страна, която иска да има ядрена бомба. Иран показва лице, в което разпознаваме себе си.

Демокрацията не е само западен идеал

Както и да завърши драмата в Техеран, тя вече е свидетелство за привлекателната сила на демокрацията - първо с изборната борба, която политически мобилизира една наглед апатична нация, след това и с бунта срещу манипулациите. Истина е, че Махмуд Ахмадинеджад има подкрепата на част от населението. Само че легендата, че желанието за реформи било работа на либералния елит, категорично опровергават гневът и протестът на милиони иранци.

Демокрацията не е луксозна потребност - не е и само западен идеал. Идеята, че хората искат сами да определят политически съдбата си, е жива и тя е глобална. Към американския президент Обама се отправят сега критики, че с новото си отношение към враговете на Америка и на Запада проявява наивност. Наистина ли непростимо подценява опасността от иранските хардлайнери, враждебността и злото в световната политика? Упрекът е неоснователен. Възстановяването на американския авторитет и предложението към мюсюлманите за диалог са безценна подкрепа за силите на промяната в ислямските страни.

Неуспешна беше по-скоро лишената от въображение предишна политика на конфронтация. За по-малко от пет месеца Барак Обама направи повече за промяната в Иран, отколкото кръстоносецът Джордж Уокър Буш за осем години. Дипломацията не означава непременно морално безразличие. Иранските граждани, които се борят за правата си, имат право да очакват подкрепата ни. Борбата за властта се решава в самата страна и не бива от сигурна дистанция да се призовава към революция, която би могла да завърши с гражданска война.

Западът не бива да щади Техеран

Но може и трябва нещата да се назоват с истинските им имена. Европейци и американци трябва да настояват за независима, международна проверка на изборните резултати; проверка, извършена от дискретираните ирански органи за сигурност, няма да възстанови изгубеното доверие. И ако режимът в Техеран се държи на власт с измами и насилие, за това трябва открито да му се поиска сметка.

Понятията демокрация и демократизиране са необходими - и имат неизчерпаема сила. Когато в речта си в Кайро Барак Обама все още предпазливо заговори на мюсюлманите за политическа свобода, те не реагираха с недоверие, а очевидно искаха да чуят още такива думи. Американският президент и Западът като цяло нямат причина да спестят на иранския режим откритото предизвикателство в името на демокрацията.