Това мъчително усещане е познато на мнозина - че в дъното на политиката стоят не демократично избраните личности, а един анонимен бюрократичен апарат. И че ефективността, която играе централна роля в икономиката, постепенно се превръща в главна цел и в други житейски области. Юрген Хабермас го вижда така: определящи за модерното общество са именно бюрократизираната масова демокрация, в която непрекъснато се спазаряват сенчести компромиси, и икономизирането на целия живот. Ето защо философът пледира за по-активна намеса на гражданското общество. Неговите блестящи анализи на съвременното общество (например в първата му голяма книга "Структурни изменения на публичността"), силните му публицистични изяви и научните му трудове, които невинаги са лесно разбираеми, постепенно превърнаха Хабермас в един от най-известните съвременни философи.

Да се опитоми капитализмът

"Червената нишка" във философията на Хабермас е демокрацията, обяснява неговият биограф Щефен Мюлер-Доом. Според него един от главните въпроси, чийто отговор търси философът, гласи: "Как с демократични средства може да се "опитоми" икономическата система на капитализма?". Хабермас разбира демокрацията като публичност - тоест, убеден е, че в едно общество трябва да има дискусия, казва Мюлер-Доом. И още нещо важно за германския философ: за разлика от постмодернистите, Хабермас е убеден, че и в глобалния свят, където се срещат различни култури, все още съществуват универсални истини и морални принципи. Тъкмо до тези истини и принципи гражданите на света могат да се доберат по пътя на диалога. Но има едно много важно условие: за разлика от политиците, които действат стратегически, участниците в един такъв диалог търсят най-вече съгласие и спазват определени правила. В този диалог всеки взима другия на сериозно и изхожда от убеждението, че другият е честен и почтен. Освен това всички имат равно право да взимат думата, а принудата е изключена като инструмент.

Спазят ли се всички тези уговорки, диалогът ще протече единствено по законите на разума и ще надделее по-добрият аргумент. Разбира се, по-добрият аргумент не води до окончателната истина, той просто открива пътя към една временна истина - но и това е нещо. Критиците на Хабермас обаче често го атакуват с обвинението, че този идеален обществен диалог, който той си представя, в реалността просто не е възможен.

Престъпният режим на Хитлер

Привързаността на Юрген Хабермас към демокрацията очевидно има пряка връзка със собствената му биография. Още като юноша, през 1945 година, той установява, че е живял под управлението на един престъпен режим, който е върнал Германия в епохата на варварството.

Неслучайно десетилетия по-късно Хабермас влиза в остър конфликт с историците около Ернст Нолте, които прокарват паралел между националсоциалистите и режима на Сталин. Според Хабермас, това е опит да се омаловажат престъпленията на Хитлер и най-вече - чудовищното изтребление на евреите.

Идеология и власт

След университета Юрген Хабермас най-напред се изявява като публицист и журналист, занимава се с философия, икономика и литература. По-късно започва работа във Франкфуртския институт за социални изследвания, където по това време вече се утвърждава школата на Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, известна като "критическа теория" или "Франкфуртската школа". Франкфуртските философи имат амбицията да се доберат до идеологическата основа на властовите механизми.

Към края на 60-те години на миналия век Франкфурт се превръща в център на студентските протести. Хабермас подкрепя порива за политическо участие и призивите на гражданско неподчинение. В същото време той се дистанцира от радикалните групировки и от студентския лидер Руди Дучке, когото обвинява директно в "ляв фашизъм".

Водете диалог!

"Теория на комуникативното действие" и до днес се смята за главния труд на Юрген Хабермас. В тази книга философът развива идеята си, че тъкмо комуникацията, общуването са решаващ фактор за интеграцията на едно общество. След пенсионирането си през 1994 година философът продължава активно да се намесва в обществения живот. През 1999 година - за мнозина неочаквано - Хабермас подкрепи намесата на НАТО в Косовския конфликт с думите: "Когато няма друг начин, демократичните съседни страни са длъжни да се притекат на помощ с международно-правна легитимация".

Юрген Хабермас открай време се застъпва и за по-нататъшната интеграция на ЕС, но не пропуска да критикува и демократичните дефицити на Общността. Когато избухна еврокризата, философът подкрепи стриктния курс към икономии и разви идеята си, че валутният съюз постепенно трябва да се превърне в "наднационална демокрация", на която националните държави да отстъпят част от суверенитета си. "Хабермас си представя едно световно гражданско общество, но без световно правителство. А Обединена Европа, според него, може да даде важни импулси за постигането на тази цел," обяснява биографът на Хабермас Щефен Мюлер-Доом.