"Вземете си 9-милиметров Глок, той пробива врати и стени", любезно ме съветва русият мъж до мен. Двамата с него стоим на опашка в оръжеен магазин в щата Вирджиния. Предполагам, че мъжът е на около 20 години. Той разказва, че е за втори път в магазина - иска да си купи един определен модел пистолет, който миналата седмица бил изчерпан.

Магазинът е отворил преди 20 минути, но пред него вече се вие опашка. Тримата продавачи не смогват да обслужват клиентите. Девет от всеки десет американци притежават оръжие, но въпреки това хората в тази страна продължават да купват пистолети и пушки. Колко трудно или по-скоро лесно може всъщност човек да се сдобие легално с оръжие в САЩ?

Най-бързо и безпроблемно това става на някое от оръжейните изложения. Там не задават много въпроси, нито пък провеждат проучване за клиента. На такива изложения оръжие предлагат както търговци, така и частни лица.

"За първи път стрелях с пушка на 9"

Оръжие може да се закупи легално и в интернет. Този вариант обаче ми се струва малко подозрителен, защото не желая да предоставям личните си данни на непознати търговци в мрежата. За да се ориентирам по-добре в обстановката, решавам да се съветвам с Джон - мой познат, който е израснал в Щатите. От него научавам, че оръжията са нещо съвсем обичайно в делника на американците. "Аз бях само на 9 години, когато за първи път стрелях с оръжие", доверява ми той. На 18-годишна възраст Джон вече е притежавал лично оръжие - купил си е пушка Уинчестър. Днес той има няколко оръжия. За него е много важно всичко да е законно, което контрастира рязко с практиката в щата Вирджиния - всеки жител на щата, който реши да се раздели с оръжието си, може да го продаде на друг жител на Вирджиния сякаш продава не пушка, а велосипед - без предварително проучване и без документи. Джон не одобрява това, защото държи продажбата да бъде документирана. "Знае ли човек какво ще направи купувачът след 10 години? Не желая да нося отговорност за това", казва Джон.

Във Вирджиния проверката отнема между 2 и 3 часа време, след което можете веднага да си вземете оръжието от магазина - пистолет или полуавтоматична пушка. Няколко дни по-късно решавам да проверя и как изглежда процедурата за закупуване на огнестрелно оръжие в щата Мериленд, където е адресната ми регистрация. Първият оръжеен магазин, който зървам, се пръска по шевовете от клиенти. Той се намира между тайвански ресторант и магазин за домашни животни. От тях се отличава единствено по решетките на прозорците и тъмните стъкла. Когато идва моят ред, се представям като журналистка, която иска да проучи процедурата за закупуване на оръжие. "Нека първо проуча дали въобще имаме право да разговаряме с вас", ми казва продавачът преди да потъне в съседното помещение. След малко собственикът на магазина ми заявява любезно, че трябва да се обърна към говорител на компанията, който се намирал в някакъв филиал, но който бил толкова зает, че нямал време за това.

Опитвам в друг оръжеен магазин, също в Мериленд. И той е пълен с купувачи. Този път се представям за клиентка. "Това първото ви оръжие ли ще бъде", пита ме продавачката. "Няма проблем, има много такива като вас", уверяват ме от щанда преди да ме насочат към друг служител. Той ми показва табела с адрес в интернет, където трябва да изкарам онлайн-курс. След това ще получа сертификат, който трябва да представя в магазина. Признавам си, че съм чужденка, която живее в Мериленд, и затова питам дали при това положение ще ми продадат оръжие. "А имате ли зелена карта", ме питат от своя страна. След като ги уверявам, че пребивавам и работя законно в САЩ, следва уверението: "Няма проблем!"

300 долара, 30-минутен курс и пушката е твоя!

Така постепенно ми става ясно, че никой няма проблем с това да ми продаде оръжие. Макар да е повече от видно, че си нямам ни най-малка представа как се борави с оръжие. Достатъчно е само да имам парите - между 300 и 600 долара. И да съм изкарала онлайн-курса.

Прибирам се вкъщи и влизам в сайта на полицията в Мериленд. Там установявам, че въпросното обучение продължава не повече от половин час. То ми помага да се науча да различавам различните видове револвери, а също и това, че трябва да съхранявам оръжието и патроните отделно - самият пистолет по възможност закключен в сейф. Питам се тогава, защо ми е пистолет след като не мога да го използвам, ако някой ме нападне вечер по тъмно?!

На следващия ден се записвам за курса. За половин час съм приключила с обучението си и мога да разпечатам въпросния сертификат. С това съм взела и предпоследното препятствие пред покупката на оръжие. Остава само продавачът в магазина да изпрати личните ми данни в полицията. Така мога да пристъпя към избора на оръжие, което ще получа след 2 до 3 седмици, когато пристигне потвърждението, че съм регистрирана успешно.

Автор: К. Бергман, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева