Не е необходимо да питаме как се чувства световноизвестният творец Кристо на рождения си ден. В момента той работи над три проекта едновременно. Единият от тях - "Floating Piеrs" (Плаващите кейове) - в момента се реализира край италианското езеро Изео. Другите два - "Over the river" (Над реката) в Колорадо и "The Mastaba" (Мастабата) в Абу Даби също поглъщат голяма част от творческата му енергия.

"The Mastaba" ще бъде първата голяма постоянна инсталация на Кристо. Той е проектирал пъстра пирамида без връх, изградена от 410 000 варела за петрол. Творецът има още много работа и изобщо не изглежда уморен. "Той постоянно притичва по дюните на Абу Даби. Самият аз се запъхтявам, а на него нищо му няма", казва фотографът Волфганг Фолц, който от 40 години познава Кристо. Фолц знае и рецептата за издържливостта на твореца: "Той не ползва асансьор в нюйоркското си жилище, за да поддържа формата си. Казва освен това, че всяка сутрин изяждал по една глава чесън, разтворена в кисело мляко".

Заедно с жена си Жан-Клод, починала през 2009 година, Кристо в продължение на десетилетия забулва, опакова и аранжира сгради и цели пейзажи. Обвиването на разнообразни обекти в тънки материи отдавна е похват и запазена марка на Кристо. Тълкуването на тези чудати произведения на изкуството той обича да предоставя на зрителите, без да им внушава своите интерпретации. Защото скритото от погледа "нещо" неизменно буди любопитство и кара хората да го видят по съвсем нов начин.

Биографът на Кристо Дейвид Бурдън говори за това, че е нужно да "покриеш нещо, за да го откриеш". Петролните варели също са своего рода запазена марка на твореца. Те се появяват твърде рано в творческите му проекти: През 1962 година той предизвика сензация с инсталацията си "Стена от варели - Желязната завеса". Без да има официално разрешение от властите, той прегражда парижката улица "Висконти" със стена от 441 петролни варела, за да изрази протеста си срещу издигането на Берлинската стена в ГДР.

Самият Кристо е беглец от комунистическа България. Христо Димитров Явашев е роден в Габрово през 1935 година, по-късно следва в София живопис, скулптура и архитектура. През 1956 година той бяга на Запад през Чехословакия. До края на 50-те години се прехранва с рисуване на портрети в Париж. Тогава рисува портрет на жената на един генерал и се запознава с дъщеря му - Жан-Клод, с която са родени на една и съща дата - 13 юни 1935 година.

Кристо&Жан-Клод

Творческият дух на Кристо добре се допълва от организационния талант на Жан-Клод. Двамата проектират мащабни проекти като забулването на част от крайбрежието на Австралия през 1969 година, или пък гигантската "Valley Curtain" (Завеса над долината) в Колорадо в началото на 70-те години. Впечатляващо е и розовото покривало от полипропилен около "Surrounded Islands" (Обградените острови), с което през 80-те години на миналия век двамата творци опаковат островна група край Маями. През 1985 година е забулен мостът Понт Ньоф - една от емблемите на Париж. Огромен успeх има и проектът "The Umbrellas" (Чадърите) от 90-те години. Кристо и Жан-Клод инсталират 3 000 сини и жълти плажни чадъри в Калифорния и Япония.

"Жан-Клод му липсва много. Тя го нъсърчаваше и спореше с него около проектите. Сега тази роля сме поели ние - племенникът му Владимир Явашев и аз", казва Волфганг Фолц. Но с Кристо трудно се излиза на глава. Понякога неговият славянски темперамент не може да бъде обуздан, особено когато нещо не върви както трябва. "Той така ругае по телефона, че го чувам и без слушалка на ухото от Ню Йорк. След една минута обаче му минава и всичко отново е наред", споделя фотографът.

Волфганг Фолц се запознава с Кристо през 1971 година на една пресконференция. Той е възхитен от творчеството на българина и му изпраща свои снимки. Скоро след това Кристо и Жан-Клод му възлагат да представи техния проект "Valley Curtain" на Documenta (eдна от най-големите изложби на съвременно изкуство - б.ред.) през 1972 г. Оттогава насам Волфганг Фолц има всички изключителни права. Той разказва какво се е променило през годините: "Проектите на двамата ставаха все по-големи, екипът, необходим за реализацията им - също. Имаше нужда от инженери, професионални алпинисти и всякакви други специалисти".

Фолц работи не само като фотограф, а и като ръководител на проекти. Той е и в Берлин, когато Кристо и Жан-Клод забулват Райхстага през 1995 година. За две седмици в Берлин пристигат пет милиона души, за да видят невероятната инсталация. Големите проекти на Кристо и Жан-Клод обикновено съществват само за кратък период от време, те са обществено достъпни и безплатни: "Това е част от естетическата концепция. По този начин те са свързани със свободата, защото свободата е враг на притежанието, а притежанието означава дълготрайност", казва Кристо по време на работата по забулването на Райхстага.