На 14 януари 2011 г., когато чува новината, че Абидин бен Али е напуснал Тунис, Яд бен Ахур реагира с недоверчива усмивка. Той си мисли, че това е някой слух, разпространен във Фейсбук. Просто не може да си представи, че диктаторът, управлявал 23 години с желязна ръка, би могъл да изчезне. Няколко дни по-късно Бен Ахур е назначен за председател на експертната комисия, която трябва да осъществи политическите реформи в Тунис. Той поема задачата с въодушевление, с надежда, че след спонтанната революция демокрацията бързо ще покълне и изкласи.

"Революцията обори легендата, че демокрацията е западно изобретение. В Тунис революцията бе спонтанна, без каквато и да е външна намеса", казва Бен Ахур. Днес, година и половина по-късно ентусиазмът му се е изпарил. Преходното правителство, съставено от различни партии, е доминирано от ислямистката партия Енахда. Според Бен Ахур тази партия, която не участва в революцията, се опитва на всяка цена да прокара своята религиозна програма. И до днес той се чуди как Енахда успя да се издигне на върха. "По време на революцията никой не издигаше религиозни лозунги и изборният резултат няма нищо общо с духа на революцията", казва Бен Ахур.

Всяко начало е трудно

След революцията политическият пейзаж в Тунис се променя радикално. Политическите пластове непрекъснато се разместват, левите и консервативните партии упражняват постоянен натиск. В началото на 2011 г. заедно с колегите си от експертната комисия Бен Ахур трябваше да преработи старата конституция на Тунис. Но натискът от улицата нарасна и демонстраните настояваха за съвсем нова конституция. Преходното правителство отстъпи пред натиска на демонстрантите.

На първите свободни избори през октомври гражданите на Тунис гласуваха за създаването на конституционно събрание, чиято цел е да създаде нова конституция. Дейността на институцията обаче се затлачи. Новата конституция ще бъде готова най-рано през пролетта на идната година. Всяко начало е трудно, казва Бен Ахур. Изграждането на демокрацията не е свързано автоматично с бърз успех, смята той. "Ние тепърва започваме да сглобяваме машината. Тунис не е европейска държава с демократични традиции. Ние започваме от нулата".

В какво вярва Бен Ахур?

Яд бен Ахур започва политическата си кариера много млад. Баща му е юрист и главен мюфтия на Тунис. Бен Ахур следва право в Тунис и Париж. Във френската столица защитава докторска дисертация. След поеманато на властта от Бен Али през 1987 година Бен Ахур е член на конституционния съвет на Тунис. В знак на протест срещу антидемократичните промени в конституцията той обаче подава оставка през 1992 година. Всъщност не смята да се завръща в политиката, но революцията в Тунис го кара да промени мнението си.

Макар да симпатизира на революционните промени в страната, Бен Ахур споделя, че се чувства сякаш върнат назад във времето на господството на Бен Али, който също е обещавал напредък и свобода. "Струва ми се, че отново преживявам същото. Навремето повярвах на обещанията на Бен Али. Сега също си мислех, че партията Енахда ще спази обещанията си, но вече забелязвам, че тази партия не върви в демократична посока", казва Бен Ахур. Единствената му надежда е, че умерените сили в ислямистката партия ще се отцепят. Според Бен Ахур именно тези умерени политици трябва да създадат ислямска демократична партия. "Не е проблем ислямът и демокрацията да вървят ръка за ръка", убеден е Бен Ахур. Според него Тунис има силите да поеме по този особен политически път.

Автор: С. Мерш, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева