Този  социален дом не е като останалите: освен възрастните хора, в него живеят и 31 деца и младежи. Това е свят, в който млади и стари живеят в общо семейство. Повечето възрастни хора са в дома, защото семействата им не са искали да се грижат за тях. А повечето от децата са тук, защото семействата им нямат право да се грижат за тях - това са деца от семейства на алкохолици или на хора с отнети  родителски права. Много от тези деца са родени с увреждания.

Домът в Старобаишево, Република Башкортостан, съществува от 12 години. Но и до днес той е единствен по рода си в цяла Русия. Елза Шайхутдинова, директорка на дома, казва, че децата, които са настанени в него, живеят в подходяща среда и имат грижовни възпитатели. „Тук децата не се срамуват заради уврежданията си и могат да живеят като онези свои връстници, които не са наказани от съдбата“, споделя тя.

Дом за пример

Руснаците, настанени в Старобаишево, са извадили късмет: славата на дома се носи далеч отвъд пределите на Башкортостан. Благодарение на финансовата подкрепа от държавата, от спонсори и доброволци, хората тук живеят в много добри условия.

Повечето други руснаци, настанени в домове за хора с увреждания, не могат да се похвалят с подобно нещо. Правозащитници често изнасят информация за насилие от страна на болногледачи, за корумпирани директори на домове, за лоша противопожарна защита или недостатъчно финансиране.

Тези критики обаче рядко получават гласност в обществото, защото домовете са напълно откъснати от останалия свят. Традицията да се крият хората с недъзи от останалото общество е още от времената на Съветския Съюз. На нея трябва да се сложи край, апелира директорката на дома в Старобаишево.

Елза Шайхутдинова признава, че в обществото все още има огромна бариера, която разделя хората с увреждания от всички останали. Родителите, възпитавани в съветско време, не искат техните здрави деца да имат нещо общо с децата с увреждания. Децата от нашия дом, които живеят с възрастни хора, са най-добрият пример за това, че това съжителство е възможно и желателно. „Та всички ние дишаме един въздух, живеем под едно слънце и всъщност сме еднакви - без значение дали сме болни или здрави“, казва тя.

Взаимна симпатия

Не всичко в Старобаишево върви по мед и масло. Голямата разлика във възрастта на обитателите затруднява съжителството и най-вече работата на обслужващия персонал. Независимо от това, взаимната симпатия между обитателите на дома се усеща повече от ясно. А също и силното желание да живеят съвместно, а не просто в съседство.

"Когато видя тези деца, забравям за всичките си проблеми. Изведнъж изчезва всичко тревожно и отстъпва място на доброто и светлото“, казва Светлана Громова, една от възрастните обитатели на дома.

*****

Вижте и този филм на ДВ за една инициатива в полза на млади хора с увреждания в Русия: