Само за две седмици филмът, показван в около 500 кина в цяла Турция, е бил видян от над три милиона души – въпреки лошата критика, която получи от големите вестници в страната. “Един среден филм, улавящ настроенията в кафенетата”, отбелязва критикът на либералния вестник “Радикал”; “Един филм, който сам се взима прекалено на сериозно”, смята и “Миллиет”. “Долината на вълците” бил едно лошо копие alla turka на американските пропагандни филми. Печатът критикува антиамериканизма на екшъна; но антисемитизмът, който също има място в него, изобщо не бе регистриран.

Явно “Долината на вълците” засяга един чувствителен нерв при турците. Това че турците – поне на кино - могат да си го върнат на американците, които нахлуха в Ирак и не искаха да виждат турски войници там, е само едно от обясненията за успеха на филма. Но в този филм се разкрива един още по-дълбоко залегнал копнеж на турците: идеалният спомен за времето на Османската империя, която в продължение на векове господстваше над Ирак и голяма част от Близкия Изток и която, поне според турското виждане, била създала условия за хармония между различните нации и култури, за каквато днес можем само да мечтаем. Турците и един “мек” ислям като гарант на реда, толерантността и справедливостта в региона: тази османска носталгия се въплъщава във филма не само от главния герой, турския таен агент Полат Алемдар, чието име означава “байрактар”. Положителна роля играе и шейхът на една ислямистка група, който проклина самоубийствените атентати.

Така осезаемата във филма носталгия по доброто старо време на Османската империя отговаря явно на умонастроенията в днешна Турция. Затова не е чудно, че тези чувства намират израз не само в киното. Министър-председателят Ердоган, който впрочем гледал филма на частна прожекция, за да не предизвика нежелателна реакция на Запад, има за съветник един изтъкнат “нео-османлия”. Професорът по политология Ахмет Давутоглу смята Турция за потенциална ръководна сила в ислямския свят. Именно по инициатива на Давутоглу, който е главният външнополитически съветник на Ердоган, бе изпратена така силно критикуваната на Запад покана до радикалното палестинско движение Хамас за посещение в Анкара. Турция не била някаква страна между културите, а можела сама да се превърне в “държава на центъра” – гласи самоуверената теза на професор Давутоглу. Според един западен дипломат в Анкара той гледал на вкореняването на Турция на Запад само като на инструмент. Турският политолог иска да направи Турция “архитект на световния мир”. В “Долината на вълците” “байрактарът” Алемдар поставя началото, като притиска американците в Ирак.

В Анкара има обаче и хора, на които целият шум около екшъна никак не им допада. “Става дума все пак само за кино” – казва правителственият говорител. Затова призивът за забрана на филма в германските кина се посреща с неразбиране в турската столица. Тъкмо след така упорито повтаряните на Запад през последните седмици призиви за спазване на правата на мненията, това било доста странно – казват в турските правителствени кръгове. Филмът може и да не бил кой знае какво, но все пак това била “демокрация в действие”. Забраната щяла само да увеличи популярността на “Долината на вълците”.