1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Един янки край Стената на плача

22 март 2013

Една визита, която трудно ще запомним с нещо. Съвсем очаквано по време на близкоизточната обиколка на "туриста" Барак Обама не се случи нищо неочаквано, пише Емилиян Лилов в коментара си.

Снимка: Reuters

Без нови мирни инициативи или обещания за възобновяване на преговорите, но пък с уверение за продължаващ американски ангажимент в близкоизточния процес - така завършва първото посещение на президента Барак Обама в Близкия Изток. Толкова безславен завършек, че някои от наблюдателите дори оприличиха Обама на турист. При това още преди, а не след края на тази визита.

Коя е новината?

Но нека се опитаме да изведем все пак някаква новина. Че американският президент е за решение на конфликта на принципа на двете държави - това сме го чували и преди. Както и не сме си представяли, че премиерът Нетаняху ще спре строителството на къщи за еврейски заселници, за което настоява цялата международна общност. Всъщност не би трябвало да търсим новината в близкоизточната тематика - та нали още преди да започне обиколката си Обама заяви в прав текст, че не носи нови мирни инициативи в багажа си. Тогава какво? Може би новината е свързана с Иран? Да, може би.

Преди тази визита изходните позиции изглеждаха така: Израел бе загрижен, че до няколко месеца Техеран може да се сдобие с атомна бомба, а американският президент му съчувстваше, но отказваше да се съгласи на превантивен военен удар - не и преди Иран да е произвел достатъчно количество обогатен уран. В края на визитата нещата изглеждат така: Израел настоява, че има право на самозащита, с което Обама е съгласен. Но той настоява за още дипломатически усилия, каквато впрочем е и официалната позиция на ЕС, в т.ч. Германия. Ако обаче дипломатическото решение се окаже непосилна задача, тогава Вашингтон обещава да сложи всички опиции на масата, вкл. военния вариант. Но и това ни звучи доста познато, нали?

След визитата - като преди неяСнимка: Jack Guez/AFP/Getty Images

Червената линия на Обама

Тогава какво ни остава? Сирия. Ако сега американският президент обещава да проучи дали в Сирия наистина се използва химическо оръжие, и след като знаем, че за него това е червената линия, която не бива да бъде прекрачвана, може би пък това да е търсената от всички новина? Защото още преди година Обама заяви, че използването на оръжие за масово унищожение в Сирия би оправдало военна намеса. Да, това ще трябва да е новината.

И все пак: нещо ме кара да съм повече песимист, отколкото оптимист. Защото всеки запознат ще ви каже, че възможностите за военно решаване на конфликта в Сирия са ограничени. В смисъл, че свалянето на Асад няма да е трудно, както не беше трудно да бъдат изпратени в историята Саддам Хюсеин, режимът на талибаните или Муамар Кадафи. По-трудното идва след това - показват го Ирак, Афганистан и Либия. Какво гарантира, че Сирия след Асад ще бъде по-мирно и по-добро място за живеене, отколкото Сирия при диктатора Асад?

Барак Обама ще направи всичко възможно, за да си спести нова военна авантюра. Защото вече има опита с Ирак, Афганистан, Либия...

Автор: Е. Лилов; Редактор: М. Илчева

Съвместно с предаването "Светът е седем" на БНТ

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ