Всичко започва на 2 декември 2013 година: двегодишният Емиле от малкото селце Мелианду в Гвинея се оплаква от болки в корема, вдига висока температура и започва да повръща, а след 4 дни умира. Много скоро след това умират също майка му, сестричката, баба му и една медицинска сестра. За учените Емиле е тъй нареченият "пациент нула" - първата жертва на ебола.

В края на март 2014 година медиите съобщават за първите 60 случая на починали вследствие на ебола хора, както и за други 100 човека със съмнения, че са носители на болестния вирус. По същото време здравното министерство на Гвинея докладва на Световната здравна организация (СЗО) за наличието на епидемия от ебола в страната. Няколко седмици по-късно вирусът вече е регистриран и в съседните страни Сиера Леоне, Либерия и Нигерия. Тогава никой не предполага, че смъртоносният вирус може да се разпространява толкова бързо и че само за една година вследствие на епидемията ще починат повече от 6 хиляди души и 18 хиляди ще бъдат заразени с вируса.

"Катастрофа в катастрофата"

Половин година след първите смъртни случаи лекари предупреждават, че епидемията излиза извън контрол. Тогава има вече 60 огнища на болестта и става ясно, че това е най-острата ѝ форма, откакто преди 40 години болестта се проявява за първи път. С цел да бъде спряно по-нататъшното разпространение на епидемията здравните министри и експерти решават да започне разяснителна кампания в страните от Западна Африка. В същото време СЗО изпраща официално запитване до специализираната клиника по тропически болести в Хамбург, Германия, дали би приела за лечение водещия експерт по болестта ебола в Сиера Леоне - Шейк Умар Кан, който се е заразил, докато е лекувал пациенти. До прехвърлянето му в Германия така и не се стига, а лекарят става първият медик, покосен от епидемията.

Малко по-късно става ясно, че повече от 240 медицински и хуманитарни работници, работили в засегнатите райони, също са се заразили с вируса на ебола, а 120 от тях са починали. Причините за това са прекаленото натоварване на медицинския персонал и липсата на достатъчно защитни средства, като например престилки и ръкавици. "Ебола предизвиква рухване на цялата система на здравеопазването в засегнатите държави и представлява нещо като катастрофа в катастрофата", обобщава Флориан Вестфал от организацията "Лекари без граници".

На 7 август 2014 година епидемията стига и до Европа. Испанското правителство решава да прехвърли за лечение в страната заразения свещеник Мигел Пахарес, който обаче след няколко дни почива. След него и други заразени хуманитарни работници биват транспортирани за лечение в Западна Европа - с частичен успех. Изолаторите там се смятат за сигурни, но малко по-късно настъпва отрезвяване - за първи път две медицински сестри се заразяват извън Африка. И двете са излекувани.

Западът се задейства

Учените все още не могат да установят защо едни пациенти успяват да се преборят с болестта, а други - не. Американският лекар Кент Брантли и медицинската сестра Нанси Райтбол се съгласяват да бъдат лекувани с експерименталния медикамент ZMapp, изпробван преди това само върху животни. Тъй като няма международно сертифициран препарат срещу ебола, СЗО прави изключение и разрешава използването и на експериментални медикаменти.

На 8 август 2014 г. Световната здравна организация обявява ебола за глобална заплаха за човечеството. До този момент има вече над 1 700 заразени с вируса на болестта и хиляда жертви. Мерките за сигурност са затегнати, започва изграждането на нови центрове за прием на болни в засегнатите страни, създават се въздушни мостове за транспортирането на квалифициран медицински персонал и специално оборудване. Световната банка отпуска 200 милиона долара за превенция на болестта, а с други 600 млн. долара към ООН е създаден специален кризисен щаб. Паралелно с това световната организация призовава страните-донори да опростят всички дългове на страните, засегнати най-тежко от епидемията от ебола. САЩ и ЕС също засилват помощите си за тях, но социално-икономическите им проблеми се задълбочават - наложените карантини и забрани за пътуване предизвикват паника сред местното население, хората щурмуват магазините и изкупуват панически всичко от тях, което пък води до рязко повишаване на цените и недостиг на храна.

"През 2015 година епидемията трябва да бъде овладяна", казва Флориан Вестфал. В Либерия са налице първите признаци на успокоение на обстановката, но на много места в страната положението си остава тежко. В Сиера Леоне пък всеки ден има нови инфекции. Затова ще има нужда от международна помощ и през цялата 2015, а вероятно и през 2016 година. "Надяваме се, че епидемията от ебола няма да бъде бързо забравена само защото медиите вече не се занимават така активно с темата", пожелава си представителят на "Лекари без граници".