Никъде другаде в Западния свят изборните нощи не са така дълги, както във Великобритания. Броенето продължава близо 12 часа, извършва се ръчно и после се проверява още веднъж. Това е оправдано, защото при мажоритарната система дори няколкостотин гласа могат да се окажат решаващи за победата или поражението на една партия.

Но още от самото начало на преброяването изумлението взе връх над всички останали емоции: резултатите показваха напълно неочаквана победа за консерваторите на премиера Дейвид Камерън - и то след като социолозите от седмици насам предричаха успех на опозиционната лейбъристка партия, а коментаторите се надпреварваха да изброяват възможните коалиции. Накрая всичко това беше оборено. А на въпроса защо се излъгаха социолозите, ще трябва да отговорят самите те. Във всеки случай политическата ситуация във Великобритания се оказа коренно различна от това, което казваха прогнозите.

Победителят

Неочакваният победител се нарича Дейвид Камерън. Премиерът-консерватор постигна това, което досега не се е удавало на нито един негов предшественик - от позицията на управляващ да увеличи гласовете за партията си дотолкова, че да спечели абсолютно мнозинство. Този гигантски успех се дължи отчасти на пълния провал, претърпян от досегашния коалиционен партньор - либералдемократите. В същото време торите на Камерън успяха да се преборят неочаквано добре и с основния си съперник - Лейбъристката партия.

Още в ранни зори Дейвид Камерън пусна в Туитър снимка, на която се вижда как той и съпругата му се радват на добрите новини. Скоро след това Камерън заяви пред сътрудниците си: "Това е най-сладката ми победа досега!". В първото си кратко изявление новият стар премиер обеща да продължи работата, започната от него през последния законодателен мандат. Обеща също така да стабилизира икономическия ръст и да се погрижи за повече работни места. Камерън каза още, че желае да обедини британците - именно това ще е неговата най-спешна, а и най-трудна задача. Ясно е също така, че обещаният референдум за членството в ЕС ще остане сред приоритетите му.

Шотландски страсти

На британската политическа карта в момента сякаш си съжителстват две съвсем различни страни. Шотландия е изцяло в ръцете на Шотландската национална партия (ШНП), която постигна не просто изборен успех, а пълен триумф. Лидерката ѝ Никола Стърджън се изяви по време на предизборната борба като убедителен, борбен, но и сърдечен човек и така успя да си спечели симпатии дори в останалите части на Великобритания. Благодарение на нея шотландските националисти успяха да превземат почти всички налични депутатски места.

По този начин ШНП "унищожи" и лейбъристите в Шонтландия, макар те да са традиционно свързани с този регион. А това в крайна сметка допринесе и за общобританския провал на лейбъристите. И то при положение, че Стърджън поне засега не желае повторение на референдума за отцепването на Шотландия от Обединеното кралство. Тя обаче ще трябва да се запита колко независимост от Лондон може да понесе Шотландия. Дали един ден Великобритания няма да бъде преустроена на федеративен принцип - по германски образец? Стърджън ще трябва да помисли и над друго: дали е в състояние да осъществи многото си и твърде скъпи предизборни обещания.

Нощ на ужасите

А Ед Милибанд? Шефът на лейбъристите, който вече се виждаше в ролята на бъдещ премиер, беше принуден да признае, че е преживял истинска нощ на ужасите. Стратегията му да атаква богатите и да ухажва левите среди претърпя провал. Междувременно Милибанд обяви, че подава оставка като лидер на партията.

Пълен провал претърпяха и либералите - по-малкият коалиционен партньор в досегашното правителство. Те загубиха почти всичките си депутатски места в парламента, а в Шотландия и някои други части на страната бяха на практика напълно заличени.

Дяснопопулистката партия ЮКИП този път се препъна най-вече в мажоритарната система. Защото избиратели за десните популисти не липсваха - за тях гласуваха близо 13% от гласоподавателите в цялата страна. Но традиционната им топ-тема - борбата срещу имиграцията - не можа да им осигури депутатски места. А това означава, че предположенията за залеза на тази партия не са преувеличени.