В края на 1937 година италианската телевизия съобщава следната историческа новина: "По молба на Бенито Мусолини Висшият съвет на управляващите фашисти - Gran Consiglio - реши, че Италия ще напусне Обществото на народите (ОН)." Следват кадри от реч на Дучето, изнесена пред негови съпартийци на римския площад "Венеция". В нея той напомня за икономическите санкции, наложени на Италия от Обществото на народите, заради водената от нея Етиопска война през 1935-1936 година. Мусолини призовава събралото се множество да отговори на въпроса: "Вътре или вън от общността?" А то с възторг отговаря: "Вън! Да!!!"

Великодържавническите амбиции на Дучето

Обществото на народите, което е предшественик на ООН, е създадено през 1920 година, две години преди похода на фашистите към Рим и поемането на властта от Мусолини. Държавите-учредителки, сред които е и самата Италия, са водени от стремежа да изградят международна институция, която да решава основополагащи въпроси, свързани с трудовото право, отмяната на робството или борбата срещу търговията с опиум. Основната цел обаче е била да се създаде инструмент за гарантиране на мира. По онова време Италия е постоянен член на Съвета на обществото на народите (позиция, сравнима с членство в днешния Съвет за сигурност на ООН). При това положение е пределно ясно, че излизането й от организацията е изиграло важна роля.

Решението за напускане на ОН е продиктувано от великодържавническите амбиции на Дучето. След като през 1936-та Италия окупира Етиопия (тогава Кралство Абисиния) и полага началото на т.нар. Италианска империя, той търси съюз с Германия и Япония. Въпросните две страни са напуснали Обществото на народите още през 1933 година. Както Мусолини, така и Хитлер нямат никакво намерение да спазват международните ограничения във въоръжаването, каквито налага ОН и свиканата от него през 1932 година Женевска Конференция.

Мирът не е в интерес на Италия

През 1936 година Италия и Германия подписват договор, създаващ оста Рим-Берлин, а година по-късно Италия напуска Обществото на народите. Тази стъпка символизира едно: мирното уреждане на спорове вече не е в интерес на Италия.

АГ, ДПА, ДР, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева