Град Пещера, някъде през 1994-та година. Денят е специален, защото на сцената на местното читалище ще се играе моноспектакълът „Секс, наркотици и рокендрол“ с Андрей Баташов. Вечерта настъпва и магията на театралното изкуство се спуска над притихналата публика. В дъното на залата, затаила дъх, е и 18-годишната Катя Костова. След края на представлението тя разбира, че е белязана за цял живот – от любовта към изкуството, наречено театър.

Днес Катя Костова живее със семейството си в Берлин. Идва в Германия преди близо 20 години с малко дете на ръце и почти без никакви познания по немски език. За една година успява да научи езика и заедно със съпруга си откриват собствена фирма за обслужване на сгради. Макар и далеч от България, споменът за онази постановка в Пещера, а с него и страстта й към театъра са все така живи. Катя Костова превръща театралното изкуство в свое хоби. От три години тя е директор на „Арт театър“ и организира спектакли и концерти за българската диаспора в Германия. Разказва, че в началото, когато пристигнала в Берлин, българската общност била малка и не се усещала силна потребност от културни прояви, но ситуацията се променила с отпадането на визовия режим и увеличаването на потока от българи, пристигащи в Германия. „Тогава нямах куража да предприема каквото и да било, тъй като самата аз нямах финансова независимост, но след като разширихме бизнеса си, реших, че мога да отделям част от времето и средствата си за тази кауза“, спомня си Катя.

Да се хвърлиш "в дълбокото"

Идеята й да популяризира българския театър в Германия се ражда през април 2016 г. по време на изложба на Светослав Светославов – Славето (съпруг на Татяна Лолова) в Българския културен институт. Там Катя се запознава с журналиста Георги Тошев и разговорът им неусетно ги отвежда към това какво може да се направи за българската култура зад граница. „Споделих каква е идеята ми и попитах дали би ми помогнал, а той отвърна: „С всичко, което мога“. Така реших да се хвърля в дълбокото“, разказва Катя Костова. Георги Тошев си спомня, на свой ред, следното: „Катя ми каза, че няма да печели пари от това. Сигурен бях, че тя ще се впусне в тази авантюра по най-чистия начин. В нея аз видях една жена, която страшно много обича българската култура и припознава собствената си принадлежност към България именно чрез музиката, книгите, филмите, театъра, българските творци. Това за мен е един от най-автентичните начини човек, който не живее в България, да съпреживява като българин.".

Началото на „Арт тетатър“ е поставено с моноспектакъла „Дуенде“ на Театър 199 с Татяна Лолова в главната роля. Представленията в Берлин, Мюнхен и Хамбург  имат изключителен успех, залите са препълнени, а Катя се убеждава, че публиката жадува за театър. Веднага след това гостува и спектакълът „Хората от Оз“ на Яна Борисова с Цветана Манева, Радена Вълканова, Вежен Велчовски, Стефан Вълдобрев и проф. Атанас Атанасов в главните роли. Един от най-големите комплименти за Катя и всеотдайния й труд е това, че Цветана Манева пожелава да отпразнува своя 75-годишен юбилей в Берлин, на поредното турне с Арт театър. Този път форматът е друг, нарича се „Известни актьори четат съвременни български автори“, а в него Цветана Манева представя откъси от книгата „Балканска рапсодия“ на Мария Касимова-Моасе. Новият формат се приема изключително добре от публиката. Катя го нарича „моето бижу“ и си обяснява успеха му с това, че българите в чужбина все повече четат съвременни български автори.

Събития, в които личи добрият вкус

Най-голямото предизвикателство е било да остане вярна на желанието си да предлага само стойностни културни събития на публиката, споделя Катя. „За жалост в днешно време доста много творци, за да се издържат, са принудени да правят тежки компромиси със себе си, т.е. за да оцелеят, играят в спектакли, които не са чак толкова качествени. Най-трудно беше да научим публиката ни да прави разлика между истински стойностното и халтурата. За щастие наистина успяхме“, разказва Катя. Георги Тошев допълва, че „тя може да не прави всяка седмица по 10 събития, но прави онези събития, в които си личи добрият вкус“.

За Катя Костова Арт театър е сбъдната мечта, но мечтите й не спират до тук. Новата й цел е скоро да започне да представя спектакли със субтитри, за да може и немската публика да оцени нивото на българския театър. 

На театъра - с  любов

Своето „хоби“ Катя финансира без помощта на институции, разчита изцяло на себе си и на помощта от семейството. Често пъти приходите от билети изобщо не покриват разходите и се налага тя сама да поеме цялата тежест. Но въпреки това е категорична: „Всичко си заслужава заради емоцията и заради нейно величество публиката. Театърът има властта да ти хвърли в очите неудобната истина, започваш да мислиш за важните неща. Хората отварят сърцата и душите си и лека-полека разголват себе си. В този момент емоциите ги връхлитат и оставят в тях следа. Театърът е любов, той е връзката между хората. Заслужава си именно заради това". Според Георги Тошев, Катя успява да сътвори „мрежа от хора, които изповядват еднакви ценности и да създаде една много хубава атмосфера на доверие и любопитство към случващото се в българската култура днес". Публиката очаква с нетърпение всяко ново представление.

С любов и признателност говорят за Катя и артистите, гостували на Арт театър. Мнозина са запленени от нейната доброта, естественост и женски чар. Стефан Вълдобрев, например, казва, че „самата тя се е превърнала в изкуство“. Катя, от своя страна се гордее, че досега не е получавала отказ на поканите си и всички артисти са си тръгвали щастливи и доволни от преживяното. Тук те се срещат с една аудитория, която е много по-различна и по-емоционална от тази в България, смята тя: „Тук те изживяват дългите аплодисменти и сълзите в очите, с които ги изпраща публиката, и се наслаждават на една атмосфера на наелектризирано обожание“. А за да направи престоят им в Германия още по-незабравим, Катя огранизира за всичките си гости специални обиколки из любимите й кътчета в Берлин. Така всеки получава частица от нейната заразяваща енергия.

През 2018 година Катя Костова бе наградена с грамота от Министерството на културата за принос в популяризирането на българската култура. Споделя, че е щастлива от оказаното внимание, но не очаква помощ или подкрепа от страна на българските институции. Нейната движеща сила е искрената любов към изкуството и убеждението, че това, което прави, отваря врати към философията на живота и изконните човешки ценности. Затова Катя е напълно искрена, когато заявява, че всеки, който иска да покаже своето творчество в Берлин, може да разчита на нейното рамо.