Историята на 50-годишния българин Михо Събев, разказана от германското издание Дер Вестен, звучи малко като сценарий за филм, но този филм в никакъв случай не е от "фабриката за мечти". Събев живее от 10 дни в Пежото си на паркинг край аутобан № 3, в близост до град Оберхаузен. "Бях на път от Шверин за Люксембург", разказва той. В Шверин бил намерил работа като бояджия за два месеца. Когато поръчката била изпълнена, решил да отиде в Люксембург. "От познат бях чул, че там имало работа в една дървообработваща фабрика". От мизерната си заработка, според българина ставало дума за близо 1000 евро, си купил за 100 евро малкото, синьо Пежо, с което стигнал до Оберхаузен. Тук колата предала Богу дух.

Без пукната пара...

За утеха закъсалият си купил нещичко за пиене с немалко промили. Изпил купеното в автомобила. След което се появила магистралната полиция. Ударили го с глоба от 300 евро заради алкохол зад волана и му отнели шофьорската книжка. Събев бил включил двигателя в нетрезво състояние, а в Германия това е наказуемо деяние. Може би мъжът е сторил това, за да пусне отоплението в колата.

300-те евро глоба били последните му пари, продължава разказа си Събев. Останал без никакви средства, той се видял принуден да се моли за храна. "Така го забелязахме", разказва Анке Грижка. 36-годишната жителка на Оберхаузен се заема да помогне на българина. Снабдява го с храна и се опитва "да извади каруцата му от калта". Това обаче се оказва трудно.

Полицията казва, че докато нямало опасност за човека и автомобила му, тя нямала основания да предприема каквито и да било действия. От общината могат да предложат най-много място в приюта за хора без подслон. Там обаче точно в момента всички легла били заети. "Всъщност човекът би трябвало да се свърже с българското посолство", казва говорител на общината.

... и без хепиенд

От българското посолство в Берлин бе заявено, че "има филиал на дипломатическото представителство в Бон, който е много по-близо". Ръководителят на представителството в Бон Стефан Димитров пък казва следното: "Нямаме средства, с които да платим пътя до България". Димитров допълва, че никога досега не е чувал за случай, подобен на този с 50-годишния Михо Събев. Самият Събев пък обяснява, че един приятел от България искал да дойде да го прибере, но това не се получило. И брат му, който работел в Италия, нямал възможност "да го спаси". А бащата в България, с когото живеел заедно, бил твърде стар. Други роднини нямал. Историята на Михо Събев още не е разказана докрай, но хепиенд не се очертава.