46-годишната Ундине де Ривиере, проститутка от Хамбург, е по-скоро изключение. Тя охотно се съгласи да даде интервю за Дойче Веле. С нея разговаря Никита Жолквер.

Разкажете, моля, малко за себе си. Откога работите в тази сфера?

Ундине де Ривиере: Оказвам сексуални услуги вече около 25 години. Живея и работя в Хамбург. През 2013 бях една от основателките на професионалния Съюз за еротични и сексуални услуги, който защитава интересите на бивши и настоящи секс-труженички.

Как станахте професионална проститутка?

Когато следвах, един мой състудент ми призна, че понякога ползва платени сексуални услуги. Заинтригувах се и го помолих при случай да ме вземе със себе си в стриптийз-клуба. Там говорих с мениджъра, който каза, че постоянно търси момичета. Така можех да си докарвам нещо допълнително по време на следването. А по-късно открих собствена фирма за сексуални услуги.

Често се смята, че проституцията е свързана с криминалната сфера, наркотиците и т.н.

Нямам нищо общо с престъпния свят. Решението ми да започна работа като стриптизьорка беше съвсем съзнателно. То не ми попречи да следвам в университета и да завърша физика. А след дипломирането си започнах да мисля с какво да се занимавам по-нататък. Реших да опитам да оказвам сексуални услуги на пълен работен ден. Така и продължих.

И плащате данъци като всеки друг едноличен търговец?

Разбира се - и ДОД, и данък оборот. Имам касова книга, в която записвам приходите и разходите. Водя счетоводство в съответствие с изискванията на финансовите служби. Имам и данъчен съветник, който ми помага при попълването на годишната данъчна декларация.

Някои наричат  Германия "публичния дом на Европа", защото проституцията е легализирана от 2002, сексуалните услуги са лесно достъпни и сравнително евтини…

Много хора идват в Германия, за да се възползват от сексуалните услуги или да предложат такива, защото правните рамкови условия тук са по-либерални или най-малкото не са толкова лоши, колкото в други страни. За съжаление, приетият през 2017 година Закон за защита на проститутките е крачка назад в това отношение. Ние категорично не сме съгласни с този закон.

Защо не го одобрявате?

Той задължава всички секс-труженички да се регистрират, да получат специално удостоверение и винаги да го носят със себе си. Тази практика влиза в противоречие с принципа за защита на личните данни, които в случая са много деликатни, защото оказването на сексуални услуги все още се заклеймява от обществото. Много от нас искат сами да решават кой да има достъп до тези сведения и кой - не. Смятаме, че този закон противоречи на европейското право и ще проверим дали е възможно да предприемем правни мерки срещу него.

Но не си ли противоречите сама? От една страна сте за обществено признание на професията "проститутка", от друга - не искате проститутките да афишират своята дейност.

Всеки човек трябва да реши сам. Някои могат да си позволят разгласяване, защото в тяхното социално обкръжение се отнасят към професията с търпимост, други - не. Никой не трябва да бъде принуждаван. А Законът за защита на проститутките ни лишава от правото на информационно самоопределение. Освен това позволява без каквито и да било основания или подозрения да се правят контролни проверки на всички помещения, в които се оказват секс услуги - независимо дали става дума за публичен дом или за частно жилище, какъвто е моят случай. А Конституцията уж гарантира неприкосновеността на жилището.

Но може би има основания за извършването на тези проверки? Какво бихте казали за търговията с хора, за принудителната проституция, за която германската преса често пише?

Колкото и ужасен да е всеки случай на търговия с хора, сутеньорство и принудителна проституция, тези неща не са масова практика.