Антония Бергер прекарва цели 10 години в трудов лагер в Сибир - заедно със съпруга си и малката си дъщеря. Една година преди началото на Втората световна война германската комунистка пристига в Съветския съюз, изпълнена с надеждата, че ще даде своя принос за победата на световната революция. Но тя и семейството ѝ са арестувани: в страната на Сталин те стават жертва на една от многото "чистки" в Съветския съюз.

След 10 години изгнание в Сибир, през които съпругът ѝ е разстрелян, Антония Бергер и нейната дъщеря са върнати обратно в Германия - в тогавашната ГДР. Там животът им се оказва не много лесен, но Антония въпреки всичко е решена да гледа с оптимизъм към бъдещето. Тя продължава да вярва в комунизма - въпреки всички преживени мъки и страдания в съветския Гулаг.

Най-мъчително за нея обаче се оказва друго: властите в ГДР ѝ забраняват най-строго да разказва каквото и да било за преживяното в Сибир и за тъмните страни на ранния съветски социализъм. Управляващите в ГДР не искат да се помрачат отношенията към „братския" Съветски Съюз. Какво ли би се случило, ако гражданите на ГДР бяха разбрали, че в страната, която им служи за пример, не всичко се развива според предвижданията?

Една истинска съдба

Тази драматична история екранизира германският режисьор Бернд Бьолих. Така се ражда филмът "Und der Zukunft zugewandt" ("Устремена към бъдещето"). Бьолих е източногерманец. Той е роден през 1957 г. в селцето Льобау, близо до границата с Полша, и отлично познава живота в бившата ГДР и отношенията с "братския Съветски съюз".

"Към края на 1980-те години случайно научих за актрисата Светлана Шьонфелд, която е била родена в съветски трудов лагер", казва режисьорът на филма. Дотогава той нищо не бил чувал за наличието на подобни съдби, а историята на Светлана го потресла. Във филма на Бьолих актрисата Светлана Шьонфелд играе майката на Антония Бергер.

След като истинската Антония Бергер се завръща в ГДР, партийният функционер Лео Зилберщайн ѝ дава ясно да разбере, че по никой начин на бива да разказва за пленничеството си в Гулаг. Целият драматизъм за Антония се състои в това, че младата жена е убедена социалистка, но нейните собствени съмишленици ѝ забраняват да говори.

Филмът на Бьолих показва и друг аспект от действителността в бившата ГДР. Първоначално мнозина от хората там са убедени, че това е "другият, по-добрият път" за Германия, който се различава от този на Запада. Това също е било много важно за режисьора. "Защото е част от истината. Много хора бяха разочаровани от ГДР, но въпреки това не искаха да ликвидират тази държава, а просто да я променят. И аз не съм бил от хората, които са се събуждали сутрин само с мисълта как да избягат на Запад", казва Бьолих.

Централна тема на филма обаче е упорството на комунистическата партия ГЕСП да подчини всичко в държавата на една-единствена цел: изграждането на "идеологически чиста ГДР". Това също е част от истината. Затова и Антония Бергер е принуждавана да мълчи.

ГДР не е само Берлинската стена, Щази и допинга

Филмът "Устремена към бъдещето", който бе в тесния кръг на кандидатите  за "Оскар" за чуждоезичен филм, осветлява една страница от историята на ГДР, която почти никога не е била тематизирана в телевизията и киното. За Бьолих това се превръща в подтик за създаването на филма: "Свеждането на темата за ГДР само до Берлинската стена, Щази и допинга e не само абсурдно и нелепо, но и много погрешно", казва той.

Според режисьора на филма, много хора на Запад първоначално са изпитвали симпатии към ГДР. "Особено след опустошителната Втора световна война една алтернатива на капитализма изглеждаше много необходима и смислена. Фактът, че се получи социализъм от съветски тип, е част от трагиката на историята", казва Бернд Бьолих.

******

Вижте и това видео на ДВ на руските наказателни колонии: