1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Една така наречена държава

16 февруари 2012

"Приемате ли институциите на така наречената република Косово?": този сугестивен въпрос бе зададен на 36 000 сърби в Косово. Повечето от тях отговориха на референдума с "не", естествено. Изненади няма, но има нещо друго.

Снимка: AP

Преобладаващото мнозинство от имащите право на глас 36 000 сърби в Северно Косово се чувстват тук като част от Сърбия, което отговаря и на фактическото положение. Лекари, учители и чиновници получават заплатите си от Белград. Има и местна мафия, която поддържа стабилни мултиетнически бизнес връзки с албански бандити от другата страна на границата. Без значение - контрабандисти, чиновници или собственици на кафенета, всички сърби тук не искат да имат нищо общо с родилата се през 2008 косовска държава.

Балканска екстравагантност?

Нищо не могат да променят и ядовитите изявления на германски политици, например на депутатката от Бундестага Марилуизе Бек, която заклейми референдума като "недемократичен фарс". Може да е фарс, но не и недемократичен. Сърбите в Северно Косово винаги ще гласуват против държавата Косово. Те могат да бъдат накарани да променят мнението си единствено с недемократични средства. Западните твърдения, че местната мафия пречела на сърбите да се интегрират в косовската държава, нямат нищо общо с действителността на място.

Референдумът, проведен в четирите сръбски провинции в Северно Косово, беше нещо повече от балканска екстравагантност. Той беше част от предизборната кампания за парламентарните избори в Сърбия през май, при което на преден план стои въпросът дали дотогава Белград ще получи статут на кандидат за членство в ЕС.

Сръбското "не" оставаСнимка: AP

Малката и голямата политика

От германска гледна точка пък става дума за въпроса кога Берлин ще може да изтегли войниците си. Докато положението в Северно Косово остава нестабилно, Бундесверът и другите страни от НАТО не могат с чиста съвест да сложат край на своята скъпа и продължаваща вече 15 години мироопазваща мисия там.

Забележително е, че през последните седмици сръбското правителство и преди всичко президентът Тадич агитираха упорито против референдума. Далечната цел на Тадич, разбира се, е международно признатото присъединяване на Северно Косово към Сърбия, но в непосредствен план той иска Сърбия да получи кандидатския статут за ЕС - и то още преди изборите.

Обратната цел, осуетяване на сближението с ЕС, преследва националистическата опозиция в Белград, която тъкмо затова оказва подкрепа на местните сръбски политици в Косово. Националисти като Томислав Николич, чиято Партия на прогреса ще спечели най-вероятно изборите, обвиняемият пред Хагския трибунал Шешел и особено бившият министър-председател Кощуница подкрепят референдума. Шешел и Кощуница са против членство на Сърбия в ЕС. Но преди всичко те искат да осуетят перспективата Демократическата партия на Тадич да влезе в предизборната кампания с лозунга, че е издействала на Сърбия статута на кандидат за ЕС.

АГ, ФАЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ