Ако в Германия идеалът на неразкрасената истина е култ, то в Испания нещата стоят по малко по-различен начин. "Голата истина" не е на почит, именно защото е гола. Министър-председателят Мариано Рахой дълго време отказваше да признае очевидното и твърдеше, че Испания би могла да се справи с кризата и без европейска помощ - позиция, която не се натъкна на критики. Точно обратното - тя срещна одобрение и коментари, тъй като може да се каже, че по този начин премиерът е защитавал крепостта до последно.

Само допреди десет дни и министърът на икономиката Луис де Гиндос отказваше да признае, че от Испания изтичат огромно количество капитали - към 100 милиарда евро в периода от януари до март. Но в тази страна е така - хората се държат и стискат зъби. Всъщност достатъчно е да се хвърли един поглед към книгите за Испания на Джордж Оруел, Ърнест Хемингуей или Мартин Андерсен Нексьо, за да се установи, че испанската гордост е реална обществена сила.

Важни са не милиардите, а достойнството

Близките до правителството медии дават добри оценки на начина, по който Рахой се справя с кризисната ситуация и излизат със заглавия като "Спасение без унижение". За хората запазването на достойнството е психологически по-важно от това дали милиардите са с няколко повече или по-малко. Оказваната финансова помощ е за испанските банки, а не за испанската държава, пишат оптимистичните вестници, а и свежите кредити в размер до 100 милиарда евро не са обвързани с условия.

Това, разбира се, не е вярно - условия има предостатъчно. Натискът спрямо Испания расте, растат и задълженията. Но всъщност не става дума за обективни данни, а за тяхното колективно възприемане. Тук трябва да се отбележи, че Испания реагира изключително разумно и спокойно, включително що се отнася до политическите дебати. Движението на "възмутените" например е подало жалба срещу бившия икономически министър Родриго Рато. А опозицията атакува премиера Рахой заради това, че в тежките времена отиде да гледа футболната среща Испания - Италия. "Рахой отрича спасението", писа вестник "Ел паис". Което ще рече, че Рахой не признава, че става дума за спасение. Но всъщност става дума точно за това - не помощ, а спасение отвън.

Все някога истината ще излезе на бял свят

Експертите отдавна са наясно, че все някога истината ще лъсне. Както пише в блога си икономистът Хосе Карлос Диес: "Не разбирам защо политиците с такава увереност се заблуждават и отричат неща, за които ние, икономистите, знаем, че ще настъпят с много голяма вероятност. Диес бе прогнозирал още през февруари неизбежността на спасителния чадър. Преди повече от две години той предрече и "заболяването" на пазара на недвижими имоти в Испания, който днес е по-зле от когато и да било. Нещо повече - този пазар и неговото фетишизиране, систематичното разточителство през така наречените "добри години" са основните причини за испанската криза. Но темата почти не се споменава. В начина, по който елитите си затварят очите, има нещо сюрреалистично - като че ли всички очакват злото най-накрая да отмине. А то всъщност е дълбоко вкоренено в системата.

Ярък пример за това е един от най-преуспяващите испански бизнесмени: строителният магнат Флорентино Перес, който е президент на "Реал Мадрид". За обществото той е направо герой - това е човекът, извел печалбите на "Реал Мадрид" до рекордно ниво и примамил срещу 94 милиона евро Кристиано Роналдо в испанската столица, поставяйки нов трансферен рекорд във футболния бизнес. Перес пръсна над половин милиард евро, гонейки титли, които така и не бяха спечелени, а сега получава комплименти от спортните вестници, че свалил бюджета от галактическите висини на нормално ниво.

Гордостта не е поза, а позиция

Далеч от игричките с числата по високите етажи на испанското общество, бедните хора без хленчене се определят като "смирени". Да нямаш пари не е срамно и определено не е причина да гледаш със завист нагоре. Именно поради това в Испания не се случи това, което преживя Гърция: ерозията на институциите, огорчението на обществото и дълбокото съмнение в смисъла от принадлежността към еврозоната.

На фона на тежкото положение атмосферата в Испания е феноменално ненапрегната. Хората знаят какво означава да си в нужда - въпреки годините на разцвет. Много от бедните испанци все още могат да разчитат на семейната солидарност. Испания е едновременно смирена и горда. И може би най-доброто олицетворение на това състояние би бил треньорът на националния отбор Висенте дел Боске, чиито ценности се изчерпват с три думи: работа, покорство, скромност. Някъде между тях се разполага и гордостта - не като поза, а като позиция.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева