Орадур сюр Глан. На 10 юни 1944 животът там спира. Отряд на СС избива над 600 души. Оцеляват само шестима жители на селото. Всички са разстреляни с автоматично оръжие: 181 мъже, 254 жени и 207 деца. След това нацистите подпалват селото от всички страни. Който е успял да се спаси от куршумите, загива в пламъците. Огнената стихия унищожава напълно телата на разстреляните, идентифицирани са само 52 от жертвите.

Двайсет и седем кубически метра човешка пепел са положени в основите на мемориала, изграден на близкия хълм. До днес не е окончателно изяснено защо нацистките престъпници унищожават Орадур. Населеното място никога не е било известно като център на съпротива срещу окупаторите. Няколко дни преди клането съюзническите войски на антихитлеровата коалиция дебаркират в Нормандия.

След войната Шарл де Гол обявява селището за национален паметник. До днес то е запазено в непроменен вид, за да предупреждава и напомня за безумията на войната. Орадур сюр Глан е мъртво селище - то е без жители и се състои единствено от руини. След войната е изградено наново на 500 метра от някогашното му местоположение.

За такива престъпления няма давност

Йоахим Гаук е първият държавен глава на Германия, който посещава мястото, за да почете паметта на избитите му жители. Роденият в годините на войната (1940) германски президент отправя едно ясно послание: че изпитва дълбоко съжаление за жестокостите, които негови сънародници са извършвали по време на войната. И че за подобни престъпления нямат давност.

От френска страна посещението на Гаук в Орадур се разглежда като символ на помирението между двете страни - символ, равностоен на жеста, направен през 1984 от Хелмут Кол във Вердюн.

Включването на Орадур сюр Глан в програмата на президентското посещение разпали един позабравен дебат във Франция. Този дебат е свързан с една от тъмните страници във френската история: мъже от Елзас са били част от танковата СС-дивизия "Райхът". И до днес не е изяснено дали те са убивали за Хитлер доброволно или по принуда.

Днес в Орадур сюр Глан отново расте трева - единственият признак за живот в това безкрайно тъжно място, което никога не бива да потъва в забрава.

АГ, ДПА, ШпО, ЗЦ, Е. Лилов/ Редактор: Б. Узунова