Рядко се случва съдебни решения да пишат история. С отмяната на присъдите срещу генералите Анте Готовина и Младен Маркач от 2005 година съдът обаче взима едно историческо решение, чиито политически измерения все още е трудно да бъдат преценени. Още отсега обаче е ясно едно: в морален смисъл вече не можем да приравняваме ролята на различните участници в югославските войни, макар че това се беше наложило през годините като някаква даденост, коментира германският "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Налага се да се сбогуваме с тезата, че по време на юго-войните от двете страни на барикадите са стояли агресивни националисти, стремящи се към етническо прочистване, които не са се спирали пред нищо за постигането на тази цел. Фактите са други: Хърватия беше жертва на сръбската агресия. И беше принудена да води война, но това беше отбранителна война.

Нужна е преоценка

От гледна точка на бъдещото членство на Хърватия в ЕС е много важно, страната да изчисти името си от всякакви евентуални подозрения и обвинения за незаконни действия по време на войната в бивша Югославия. Щом генерал Готовина не е престъпник, а военен, изпълнил своя дълг, то е крайно време да бъде преоценена ролята и на останалите основни участници в онези събития. Както в Белград, така и в основните европейски столици.

Както във всяка война, и в тази в Хърватия е имало нападения над цивилното население. Това са тежки престъпления, за които несъмнено трябва да бъде потърсена отговорност, но индивидуално, за всеки отделен случай. Не е имало обаче генерален план за прогонване на сръбското цивилно население от Хърватия по време на освободителните действия на хърватските военни. В този смисъл е постановеното решение на Хагския военен трибунал. И това е правилно.

Съзнание за ненаказуемост

Решението има обаче и тъмни страни. Според експерти, то ще затрудни осмислянето на войните  в бивша Югославия.Това означава, че хората, извършили престъпления, по всяка вероятност никога няма да отговарят за тях пред съда. Според хърватския политолог Зарко Пуховски това създава съзнание за ненаказуемост в един регион, в който признаването на вина и без друго не се счита за голяма добродетел.

Има и други подводни камъни. Присъдата от Хага може съществено да затрудни процесите на помирение между народностите в бивша Югославия, защото неминуемо подсилва позициите на едните пред другите. А там, където историческите вражди между сърби и хървати виреят не от вчера, ще възникнат и нови напрежения, особено ако националистите от двете страни умело се възползват от "муницията", която им дава решението от Хага. 

Нещо повече: то може да има сигнално въздействие и на други места по света, където се водят войни. Защото осъждането на политически отговорните лица  става значително по-трудно. Много генерали по света днес вероятно празнуват решението от Хага, казва Пуховски.

АГ, ФАЦ, З. Арбутина, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова