Възмущението бе огромно. Оказа се, че в спортните дружества се упражнява също толкова сексуално насилие срещу деца и младежи, колкото и в средите на някои християнски църкви. С тази оценка председателката на Комисията за разследване на сексуалните посегателства срещу деца просто ужаси германската общественост, която още не е преодоляла шока от разкритията за сексуалните скандали в Католическата църква. Какво ли още ни очаква?

Можехме да си спестим възмущението, ако се бяхме вглеждали по-внимателно в ставащото – и най-вече в структурите, които явно благоприятстват подобни престъпления, а не в незначителните детайли, с които се опитват да ни внушат, че сексуални изстъпления е имало само на отделни места и в единични случаи.

Основният проблем тук всъщност не е безбрачието в католическите общности, нито пък телесната близост между спортисти и треньори. Възможно е наистина споменатите фактори да улесняват сексуалните посегателства, но основната причина за престъпленията се корени в наличието на определени властови структури и йерархически зависимости, в липсата на прозрачност, както и в това, че мнозина отвръщат поглед, вместо да се намесят активно.

Концепции за защита съществуват отдавна

Различни изследвания показват големите мащаби на сексуалното насилие срещу спортуващите. Всеки трети изявен спортист или спортистка са били жертва на сексуализирано насилие. Момичетата и жените – в по-голяма степен, отколкото момчетата и мъжете. Тези съотношения се запазват непроменени и в рамките на цялото население, както и по отношение на седемте милиона активно спортуващи германски деца и младежи, които членуват в 90 000 спортни дружества. И Германия не е изключение в това отношение.

Големи скандали предизвикаха например сексуалните посегателства в британския юношески футбол, както и в Американското гимнастическо дружество. С темата за сексуалното насилие над деца и младежи отдавна се занимават специализирани консултантски центрове, независими наблюдатели и всевъзможни други институции. С германския Олимпийски комитет, както и със спортните дружества на отделните федерални провинции са сключени различни споразумения за закрила на децата и младежите от сексуално насилие.

Основната разяснителна и превантивна дейност обаче ще трябва да се извърши в самите спортни клубове и дружества. За жалост само половината от тях отдават съществено значение на превенцията – и това са главно онези, в чиито управителни съвети преобладават жените. Този факт също

отговаря на  нагласите в германското общество като цяло.

Предимно жените са тези, които се чувстват отговорни да гарантират защитата срещу сексуални посегателства в спорта.

Всички ние носим отговорност

За да може закрилата на децата в спортните дружества, училищата, младежките домове, църквите и останалите публични институции да се превърне в общо дело, защитата от сексуално насилие трябва да стане неотделима част от обучението на всички треньори, педагози и социални работници. Всички те трябва да разполагат с индивидуални концепции за превенция от насилие, както и да прилагат изпитания вече опит в тази сфера. Спортните дружества засега изобщо не са обхванати от подобна превантивна дейност, а чужд опит е налице. Той само трябва да се приложи.

Пълнолетните членове на спортните дружества са длъжни да се отнасят с младите спортисти като с равни, да ги изслушват и да им помагат, когато става дума за изясняването на евентуални прояви на насилие. Защото сексуалното насилие в спорта не е някакъв единичен случай. И ние не бива да си затваряме очите пред подобни престъпления.