„Уреди, които пречат на ученето” – това са компютрите и конзолите за игри, гневи се професор Манфред Шпитцер. Неговият гняв обаче не е предизвикан от някаква консервативност, изостаналост или от недрата на вечната критичност, с която възрастните се отнасят към по-младите заради различните им навици и интереси. Не. Професорът категорично твърди, че днешните деца и млади хора получават трайни увреждания от непрестанното си взаимодействие с дигиталния свят: „Младите хора прекарват страшно много време с дигиталните медии, а това доказуемо пречи на тяхното развитие.”

Как така?

Манфред Шпитцер дава едно очевидно и доста убедително обяснение: компютърът и другите подобни уреди /например джипиесите/ разтоварват човешкия мозък, поемайки важни дейности. Това означава, че мозъкът има по-малко работа, че не се тренира и в резултат – че човек не поумнява непрекъснато, както би трябвало. За илюстрация професорът дава пример с мускулите: когато един мускул не се тренира, той отслабва и губи еластичността си.

Шпитцер ни стряска и с новината, че вече може да се измери степента, в която човешкият мозък „се свива” благодарение на компютрите. Когато шофьорът непрекъснато използва джипиес, за да се ориентира, в мозъка му постепенно закърнява именно способността за ориентация. Свива се и обемът на съответния сектор от мозъка, който отговаря за ориентацията – хипокампуса. Професорът бие тревога - днешните млади не развиват достатъчно мозъците си, а неразвитият мозък е много по-застрашен от старческо слабоумие. Защото колкото повече са изградените в мозъка вътрешни връзки, толкова повече са и възможностите му да се справи с деменцията, казано най-елементарно.

Професорът има особено лоши новини за родителите на онези деца, които засядат от най-ранна възраст пред компютъра и го ползват без мяра. Според изследванията, децата до тригодишна възраст изобщо не могат да научат нищо от медиите с екран, казва Шпитцер. Напротив – тези медии пречат на езиковото им развитие. Но и след тригодишна възраст компютрите не помагат особено за развитието на детето, обяснява професорът: „Когато купувате на първокласника или второкласника конзола за компютърни игри, вие директно снижавате успеха му в училище. Дори за 15-годишния юноша собственият компютър означава влошаване на бележките, а не обратното. Доказва го авторитетното международно проучване ПИЗА.”

Тези почти скандални твърдения на Манфред Шпитцер предизвикват и много критики. Щефан Ауфенангер, който е професор по медийна педагогика, не е съгласен с такива – според него – твърдe груби обобщения. Той също смята обаче, че малките деца не бива да засядат пред екрана от най-крехка възраст: „Някои прекалено амбициозни родители са убедени, че ако децата отрано усвоят компютърните умения, после ще имат повече шансове да си намерят добра работа. Това обаче е пълна глупост” – категоричен е и този професор.

Имайте мяра!

Ако обаче се използват правилно, дигиталните медии могат да бъдат много полезни за учениците, казва Щефан Ауфенангер. Той припомня, че компютрите и интернет предлагат много нагледен материал, че учениците могат да експериментират. Например – да играят компютърни игри, които симулират икономически или обществени модели. И по този начин да разучават как функционират сложни системи като един град, например.

Василиос Фтенакис, шеф на най-големия панаир на образованието в Европа - германския "Дидакта", също предупреждава, че дигиталните медии не бива току-тъй да се сатанизират. Според него, вредят не самите медии – вреди начинът, по който те се използват, вреди продължителността, вреди пасивността на потребителите им. Особено при малките деца и при подрастващите е изключително важно да не се претоварват с теми, информации и образи, които не разбират. И да не висят по цял ден пред екрана, съветват специалистите. От тази гледна точка както родителите, така и педагозите носят тежка отговорност пред бъдещето на новите поколения.

Автор: А. Рийкман, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов