Смелост, любопитство или просто надценяване? Навярно комбинацията от тези три неща кара някои изследователи да изпробват върху себе си своите открития. Ежедневникът „Global Times“ съобщи за китайски медик, който не само бил разработил перорална (която се взема през устата) ваксина срещу коронавируса, но и лично я бил изпитал - без всякакви странични ефекти.

Научното откритие понякога върви ръка за ръка със случайността: между 1795 и 1798 година британският химик сър Хъмфри Дейви провел експерименти с райски газ. И понеже изпробвал въздействието му върху себе си, открил не само болкоуспокояващото, но и опияняващото действие на този газ, който днес се използва като упойка.

През 1801 германският физик Йохан Вилхелм Ритер открива ултравиолетовите лъчи, а година по-късно - създава и първия акумулатор. Ритер изследвал и свойството на мускулите да се съкращават под въздействие на електрически импулси. Той умира твърде млад - само на 33 години – явно, защото малтретирал собственото си тяло с ток, за да провежда експериментите.

Австрийският психолог и лекар Зигмунд Фройд е известен като основател на психоанализата - метод, който се използва и в наши дни. По-малко известен е фактът, че като лекар в болницата във Виена той е изследвал и въздействието на кокаина. От публикувани негови писма става ясно, че самият Фройд дълго време е консумирал кокаин.

"Мисля, че съм по следите на истинския причинител", пише на 8 септември 1900 година американският медик Джеси Лейзиър в писмо до жена си. Лейзиър изследвал маларията и жълтата треска, доказвайки, че те се пренасят от комари. След като се самозаразил със смъртоносната болест, Лейзиър починал едва 34-годишен - 17 дни, след като написал въпросното писмо до жена си.

Офицерът от Военновъздушните сили на САЩ Джон Пол Стап е пионер в изучаването на това как ускорението и забавянето действат на човешкия организъм. Той участва в експеримент с тъй наречената "ракетна шейна", в която тялото му е било подложено на отгромни ускорителни сили, на каквито и до днес не се е подлагал никой друг доброволно.

Вернер Форсман бил ексцентрик още по време на следването. Германският хирург искал непременно да докаже, че е възможно гъвкав катетър да бъде прокаран от сгъвката на лакътя чак до сърцето. Началниците на Форсман му забранили категорично да провежда подобен експеримент. Той обаче не се отказал от него. През 1929 изпробвал теорията си лично - тайно, разбира се.