Ние сме едва в началото на кризата. А тя може да е доста тежка - като световната икономическа криза през 1930-те. Най-подходящо е сравнението с икономиките по време на война, казва икономическият експерт Албрехт Ричл.
Реклама
Вие сте историк и се занимавате с икономически кризи. Кои са основните признаци на една икономическа криза?
Албрехт Ричл: Спад в търсенето, ограничаване на производството, масова безработица, финансова криза, а след това често и задлъжняване на държавата.
А как изглежда сегашната икономическа криза?
Албрехт Ричл: Ние сме едва в началото на кризата. Тя може да е доста тежка - колкото световната икономическа криза през 30-те години на 20 век. Не е изключен и спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с 20%. Засега обаче не е ясно какви точно ще бъдат измеренията на кризата, всичко зависи от продължителността на извънредните мерки.
Икономиката е направо замръзнала. Случвало ли се е нещо подобно и преди?
Албрехт Ричл: Най-подходящо тук е сравнението с икономиките по време на война. По време на двете световни войни навсякъде ресторантите, малките магазини и занаятчийските предприятия бяха затворени. Целта, разбира се, е била да се освободят ресурси за военното производство. В момента няма подобно нещо. Това е основната разлика. И все пак: можем да кажем, че някои браншове биха могли да се свият както по време на войните. Тогава в някои сфери спадът е бил до 70%.
Какво е влиянието на държавата в подобни ситуации?
Албрехт Ричл: В световен мащаб наблюдаваме нещо като хвърляне на пари от хеликоптер. Например в САЩ. Надбавките за временно заетите в Германия също са нещо подобно. Всичко това е опит за финансово потушаване на огъня. Но дали ще има желания резултат? Именно това е най-голямото неизвестно досега. Дали лечението е по-вредно от самата болест? В момента се водят ожесточени дискусии по този въпрос.
Как кризите променят икономиката?
Албрехт Ричл: Основният ефект са индустриални и секторни промени в начина на работа. Типичният пример е това, което правим в момента: работа от вкъщи. Мога да си представя, че една голяма част ще продължат да работят по този начин. Всички големи войни, всички големи кризи са довели до трансформирането на начина на производство.
Например?
Албрехт Ричл: Първата световна война: засилване на заетостта на жените, признаване на синдикатите, приемане на осемчасовия работен ден, прилагане на всеобщо избирателно право. 30-те години на миналия век бяха насилствен опит за обратен завой. След Втората световна война пък наблюдаваме налагането на индустриалното масово производство, зараждащото се консуматорско общество, масовия достъп до по-добро образование. Все промени след икономически кризи.
Има ли фактори, които биха помогнали на възстановяването след кризата?
Албрехт Ричл: Истинският двигател за възстановяване след криза са дълговете на държавата. Ако преди началото на кризата една държава е била сравнително слабо задлъжняла - и следователно има повече опции за фискална политика, то тя може по-лесно и по-бързо да излезе от кризата.
Означава ли това, че Германия е добре подготвена?
Албрехт Ричл: В това отношение Германия е в доста добра позиция. Но ние, германците, сме по-обвързани в международен план - повече, отколкото други големи икономики. Това означава, че сме по-зависими от това как се справят нашите съседи.
*** Разгледайте и тази фотогалерия: "Професиите, без които не можем"
Коронавирус: професиите, без които не можем
Болногледачи, възпитатели, шофьори, касиери, лаборанти, лекари: те са истинските герои в кризата с коронавируса. Заплатите на много от тях обаче са нищожни. Дали трудът, без който не можем, най-после ще бъде оценен?
Снимка: Imago Images/epd/H. Lyding
Те ли са най-важните?
Подобни господа (и по-рядко дами) заемаха водещо място в системата през 2008 година - когато избухна предизвиканата от тях финансова криза. Нещо повече - банкерите дори бяха обявени за защитен вид. Защото без тях икономическата система просто не функционира. Но те ли са най-важните и днес?
Снимка: Carl Court/AFP/GettyImages
Едни са отговорни за проблемите. Други действат отговорно.
Банкерите предизвикаха кризата, от която си изпатиха много други: касиерки и медицински сестри, лаборанти и шофьори на автобуси. Именно техните професии са едни от най-важните при сегашната криза. Без тях нищо не би могло да върви - по целия свят. И тези хора нямат никаква вина за сегашната криза - за разлика от банкерите преди 12 години.
Снимка: picture-alliance/Photoshot/J. Villegas
Твърде малко пари за труд, без който не можем
Тези "малки хора" ежедневно се излагат на голям риск от зараза по време на работата си. Те не могат да останат вкъщи - трябва да се издържат и да плащат наема си. Средната брутна заплата на болногледачите в Германия е 38 554 евро годишно.
Снимка: Imago Images/epd/H. Lyding
Служебен автомобил? Екстра само за някои.
Служебен автомобил, който струва по-малко от 50 000 евро? Никой уважаващ себе си инвестиционен банкер не би хванал волана на подобно возило. Професионалният шофьор на камион или автобус живее в съвсем други измерения: в Германия той изкарва средно 29 616 евро годишно. Сам си е виновен? Защо не работи в някоя банка? Това ли биха казали банкерите?
Снимка: DW/Jelena Djukic Pejic
За "малкия човек" и "малкото пари"
В обществата, които се дефинират според покупателните способности, има "малки" и "големи" хора. Хората, чиито професии почитаме в тази фотогалерия, биват наричани разговорно "малки". "Малък човек" е и касиерката в супермаркета. Нейната годишна заплата в Германия е 26 824 евро, според официалните статистически данни.
Снимка: DW/A. Stefanato
Вечно подценяваната професия
В Германия възпитателите в детските градини получават средно 36 325 евро годишн. Сега те трябва да си останат вкъщи, тъй като детските градини са затворени. Едва когато липсват, забелязваме колко са важни те. И каква голяма роля играе професията им за икономическата система.
Снимка: picture-alliance/chromorange/A. Bernhard
Тези грижи струват много повече!
Особено застрашени в случай на зараза са по-слабите и по-възрастните хора, те имат спешна нужда от помощ и внимание. Но трудът на тези, които се грижат за тях, определено не е високо платен - в Германия те взимат средно 32 932 евро годишно бруто. Дори автомеханиците печелят повече. За сравнение с хонорарите в банковия сектор не може и дума да става.
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Bütner
Те търсят решение на проблема
Заплахата от коронавируса ще изчезне едва когато бъде създадена ваксина. Именно за това работят мнозина служители във фармацевтичната промишленост - в Германия средната им годишна заплата е 29 000 евро. Възмутително! За сравнение: финансовата криза още не бе приключила, когато нейните причинители - инвестиционните банкери, отново започнаха да си раздават бонуси, възлизащи на милиони.
Снимка: Reuters
Срамота!
От сравнението между заплатите в банковия сектор и в медицинския бранш може направо да ти се завие свят. Дано кризата с коронавируса да доведе до преосмисляне и хората осъзнаят кои са истински важните професии. Трудът, без който не можем, трябва да бъде заплатен достойно!