Вие сте историк и се занимавате с икономически кризи. Кои са основните признаци на една икономическа криза?

Албрехт Ричл: Спад в търсенето, ограничаване на производството, масова безработица, финансова криза, а след това често и задлъжняване на държавата.

А как изглежда сегашната икономическа криза?

Албрехт Ричл: Ние сме едва в началото на кризата. Тя може да е доста тежка - колкото световната икономическа криза през 30-те години на 20 век. Не е изключен и спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с 20%. Засега обаче не е ясно какви точно ще бъдат измеренията на кризата, всичко зависи от продължителността на извънредните мерки.

Икономиката е направо замръзнала. Случвало ли се е нещо подобно и преди?

Албрехт Ричл: Най-подходящо тук е сравнението с икономиките по време на война. По време на двете световни войни навсякъде ресторантите, малките магазини и занаятчийските предприятия бяха затворени. Целта, разбира се, е била да се освободят ресурси за военното производство. В момента няма подобно нещо. Това е основната разлика. И все пак: можем да кажем, че някои браншове биха могли да се свият както по време на войните. Тогава в някои сфери спадът е бил до 70%.

Какво е влиянието на държавата в подобни ситуации?

Албрехт Ричл: В световен мащаб наблюдаваме нещо като хвърляне на пари от хеликоптер. Например в САЩ. Надбавките за временно заетите в Германия също са нещо подобно. Всичко това е опит за финансово потушаване на огъня. Но дали ще има желания резултат? Именно това е най-голямото неизвестно досега. Дали лечението е по-вредно от самата болест? В момента се водят ожесточени дискусии по този въпрос.

Как кризите променят икономиката?

Албрехт Ричл: Основният ефект са индустриални и секторни промени в начина на работа. Типичният пример е това, което правим в момента: работа от вкъщи. Мога да си представя, че една голяма част ще продължат да работят по този начин. Всички големи войни, всички големи кризи са довели до трансформирането на начина на производство.

Например?

Албрехт Ричл: Първата световна война: засилване на заетостта на жените, признаване на синдикатите, приемане на осемчасовия работен ден, прилагане на всеобщо избирателно право. 30-те години на миналия век бяха насилствен опит за обратен завой. След Втората световна война пък наблюдаваме налагането на индустриалното масово производство, зараждащото се консуматорско общество, масовия достъп до по-добро образование. Все промени след икономически кризи.

Има ли фактори, които биха помогнали на възстановяването след кризата?

Албрехт Ричл: Истинският двигател за възстановяване след криза са дълговете на държавата. Ако преди началото на кризата една държава е била сравнително слабо задлъжняла - и следователно има повече опции за фискална политика, то тя може по-лесно и по-бързо да излезе от кризата.

Означава ли това, че Германия е добре подготвена?

Албрехт Ричл: В това отношение Германия е в доста добра позиция. Но ние, германците, сме по-обвързани в международен план - повече, отколкото други големи икономики. Това означава, че сме по-зависими от това как се справят нашите съседи.

 

***
Разгледайте и тази фотогалерия: "Професиите, без които не можем"