ДВ: Вие установихте съществени прилики между военната кампания на Русия в Сирия и това, което тя прави сега в Украйна. Кои са паралелите?

Хана Ноте: Има пет паралела. Първият от тях е, че Русия води етапна война, т.е. провежда военните действия в отделни фази. Вторият е тактиката за обсада на градове и бомбардировки на обсадените територии, третия - създаването на т.нар. хуманитарни коридори, които трябва да бъдат възприемани с определено недоверие. Следващият паралел е свързан с използването на чуждестранни бойци: Русия обвинява Украйна, че привлича чужденци, каквото самата тя възнамерява да прави. Оттам нататък другите паралели са дезинформацията и използването на цивилни лица като живи щитове.

Въпреки паралелите обаче, трябва да имаме предвид принципните различия между военните цели и мащабите на военните операции в Сирия и в Украйна. Мисля, че залозите за Русия са съвсем различни.

ДВ: Какво точно представлява етапната война?

Хана Ноте: В Сирия видяхме, че руските военни, застанали на страната на режима на Асад, в различните етапи на войната спираха бойните си действия в определени региони, за да се съсредоточат върху други. Така например в началото на 2017-а година те създадоха т.нар. зони за деескалация в западните части на Сирия, което освободи ресурси и позволи на правителството на Асад да завземе територии на изток. Както и да се прегрупира и възстанови ресурсите си. След това през 2018-а година сирийската армия, подкрепена от Русия, се завърна и превзе тези зони за деескалация. Изключение е Идлиб, който и до днес остава извън контрола на сирийското правителство.

В Украйна пък Русия обяви, че първата фаза от специалната военна операция е приключила, и че сега ще съсредоточи върху "освобождението" на Донбас. И наистина, последва изтегляне на руските части от покрайнините на Киев и от Северна Украйна.

Обръщам внимание на този паралел не толкова поради това, че прогнозирам същата последователност и поетапност - призовавам да не се проявява прекомерен оптимизъм само защото руснаците казват, че сега ще се съсредоточават върху Донбас. Не можем непременно да смятаме, че боевете в останалата част на страната са приключили.

ДВ: Опитите да се изградят хуманитарни коридори, по които гражданите да напуснат обсадените райони, особено в Мариупол, се проваляха многократно. Каква е руската стратегия в това отношение?

Хана Ноте: За съжаление сирийският прецедент показва, че към тези коридори трябва да се подхожда много предпазливо по няколко причини. Добър пример за това е обсадата на Алепо от 2016-а година, която продължи повече от шест месеца. Русия отвори хуманитарни коридори, но местните хора не им вярваха особено - тъй като нямаше международен мониторинг, те предпочетоха да не напускат града.

Оттам нататък обаче руската армия се отнасяше към хората, които са останали, като към мишени - щом не са заминали, макар че са можели, значи са терористи. Опасността е там, че подобни схеми могат да се видят и в Украйна. 

ДВ: Що се отнася до използването на чужденци в този военен конфликт - как върви набирането на сирийци от страна на руската аримя?

Хана Ноте: Картината не е еднозначна. Наскоро бях стигнала до извода, че наборът на доброволци буксува, макар Русия да обяви, че те са 16 000, основно от Сирия. Но придвижване на сирийци към Украйна почти не бе забелязано - както отбелязаха и представители на Пентагона. След това пък бе казано, че ръководствата на т.нар. ДНР и ЛНР щели да защитават земите си самостоятелно - с други думи излезе, че идеята с чужденците е отхвърлена.

Но в последните дни бе съобщено, че стотици сирийци са стигнали до територията на Русия - вероятно за да преминат базова военна подготовка. Те скоро биха могли да стигнат и до Украйна, откъдето следва, че наборът на доброволци вероятно набира скорост. Предполагам, че Русия изпитва дефицит на жива сила и има нужда от сирийските наемници, но същевременно се съмнявам, че това непременно ще помогне на Русия да промени хода на военната кампания, тъй като броят на новобранците няма да бъде достатъчен.

ДВ: Съществуват опасения, че руските военни могат да прибегнат към химически оръжия. При какви обстоятелства би могло да се случи това според Вас?

Хана Ноте: Нека започна с това, че прагът за използването на химическо оръжие във военни конфликти бе снижен много в рамките на войната в Сирия - защото дори след като Сирия обяви, че е унищожила своите запаси от химически оръжия, станахме свидетели на многократното им използване. 

Но дали Русия би използвала подобно оръжие в Украйна? В случая не става въпрос само за това дали Русия се страхува от последствията и от това дали ще ѝ бъде потърсена отговорност - събития като клането в Буча показват, че Русия не е особено обезпокоена от това, че международната общност може да я обвини в извършването на зверства.

Въпросът е и в това дали използването на химическо оръжие ще бъде полезно от тяхна гледна точка и дали ще бъде ефективно във военен конфликт. Навремето правителството на Асад използваше химическо оръжие в тясна връзка с водените обичайни бойни действия, т.е. то бе тактически и оперативно свързано с целите на военните действия и служеше за колективно наказание на населението в районите, контролирани от опозицията, заедно с обсадите и използването на насилие.

Що се отнася до Украйна, трябва най-напред да се запитаме дали вече се води война за изтощение: редица експерти биха отговорили утвърдително. При този вид война се увеличава степента на насилие спрямо цивилното население - и може да се стигне до извода, че има смисъл от използването на химическо оръжие. Но дори Русия да не използва химическо оръжие в Украйна, на Кремъл му е изгодно да твърди постоянно, че Украйна готвела такова нападение.

На първо място, защото така се внушава на собственото население, че заплахата от оръжия за масово унищожение всъщност идва от Украйна, а не от Русия. В допълнение това се подхваща и от любителите на конспиративни теории на Запад, които започват да сеят съмнения. Това е удобен инструмент за Русия, а и не излиза скъпо.

Хана Ноте работи в Центъра за разоръжаване и неразпространение на оръжия във Виена, специалистка по темите за сигурността и контрола на въоръжението с акцент върху Русия и Близкия изток.