Който си мисли, че миграционният натиск през България е овладян, да отиде в село Врабча. Местните хора разказват, че таксита от София неспирно карат нелегални мигранти, които после продължават по пътя към Сърбия.
Реклама
В отчаян опит да овладее нестихващия приток на бежанци и нелегални мигранти от юг и от изток, сръбското правителство обяви, че изпраща военни части по границите с България и Македония. При сегашните обороти на трафикантския бизнес през западните български граници, броят на нелегално преминаващите в Сърбия може да достигне 100 000 души годишно. Тази цифра не е изсмукана от пръстите на експертите, а отразява наблюденията през последните месеци. Те сочат, че средно около 300 души на денонощие преминават нелегално от България на сръбска територия. Бившият началник на Гранична полиция Валери Григоров споделя лични впечатления от родния си Трънски край. "Жителите на намиращото се край Трън село Врабча ми казаха, че ако все още някой не вярва какво се случва на западната българска граница, нека да заповяда на селския площад и да види как таксиметрови коли от София неспирно докарват нелегални мигранти, а шофьорите им сочат посоката, в която трябва да продължат към Сърбия. Този поток явно остава "невидим" за Гранична полиция, а и за органите на местната власт. Причината за това е проста – каналджийството се е превърнало в доходоносен бизнес", казва Григоров.
"Златните" граници на България
Бившият шеф на Гранична полиция вижда причините за нерешените проблеми по българските граници в провала на идеята за единна държавна политика за вътрешната и външната сигурност. "Вижте само как се изгражда телената ограда по българо-турската граница. Тя не е довършена, но вече струва на българските данъкоплатци 300 милиона лева (бел. авт. близо 2 милиона лева на километър). Съвсем наскоро Министерски съвет реши да налее в нея още 45 милиона лева, а министър Румяна Бъчварова заяви, че ще трябват допълнително други 15 милиона лева. Вместо да бъде изготвена единна държавна поръчка, строителството на заграждението е поверено на трима областни управители, всеки от които е свободен да обявява отделни обществени поръчки за своята област. Това води и до забавяне на градежа, и до осезаемото му поскъпване", изтъква Григоров.
Според него, много средства отиват и за командировъчни и издръжка на полицаи от вътрешността на страната, командировани по границите, тъй като Гранична полиция няма ресурси да се справи с поверените й задачи. "Правим телени заграждения, но не правим нищо в посока на изграждането на интегрирано управление на граничната охрана. Гранична полиция така и не достигна изискваната от Националната стратегия по приемането в Шенген численост от 11.000 служители. Спрени бяха няколко проекта за подобряване на пограничната инфраструктура. Сред тях е начинанието на Световната банка за улесняване на преминаването през контролно-пропускателните пунктове и то си остава непроменено от времето на социализма", изтъква експертът.
Ни чули, ни видели?
"Нееднократно съм цитирал наблюденията на мои колеги по границата, че командированите полицаи се хвалели със спечелените 1500 евро по време на едномесечен престой край граничната бразда и приемали присъствието си там за "гурбет". В това отношение няма разлика между ситуацията на югоизточната и западната граница на страната. Тези факти няма как да не са известни на МВР и Гранична полиция, но не съм чул за някаква реакция за пресичане на корупцията по границите. Не знам защо съществува и Дирекция "Вътрешна сигурност", която би трябвало да противодейства на престъпното сътрудничество между граничари и каналджии, но заема позата "ни чул, ни видял"", казва Григоров.
Бившият шеф на Гранична полиция така и не успява да научи от МВР отговора на един въпрос, който в България сякаш никой не смее да зададе. А именно: Колко дела са заведени по член 280-ти от Наказателния кодекс за каналджийство? "По време на нарасналия между 2001 и 2003 миграционен натиск, като шеф на Гранична полиция имах информация за ежегодно завеждани по 150 дела срещу каналджии. По-късно тази статистика изчезна от справките на МВР, което е явен знак, че ведомството не желае да покаже на обществото как се справя с проблема. И всичко това се случва на фона на провала на реформите в МВР и на царящата несигурност сред неговите служители. С цялото ми уважение към премиера Борисов искам да заявя, че твърденията му от рода "на практика отдавна сме в Шенген" са просто мираж, закотвен във въображението му. На практика сега сме много по-далеч от влизането в Шенгенското пространството, отколкото бяхме преди 7-8 години", заключава Валери Григоров.
***
Припомняме Ви нашата фотогалерия за бежанския лагер в Харманли:
Какво видях в Харманли
Мария Илчева прекара един ден с бежанците в Харманли. Там тя срещна децата, чиято майка измръзна в Странджа, пи чай с младо сирийско семейство и чу куп истории: за живота, за каналджиите, за Харманли и за Германия.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Помните ли ги?
В началото на февруари двайсетина иракчани бяха намерени премръзнали в снеговете на Странджа. Две жени починаха от измръзване - едната бе майката на тези две деца. Днес те живеят в приемателния център в Харманли - заедно с още един брат и една сестра, с леля си и чичо си и с трима братовчеди.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Граничарите са виновни"
Чичото живее в Англия. Когато разбрал, че майката на племенниците му е починала, веднага тръгнал за България. Той обвинява българските граничари за смъртта й. "Те са ги открили в планината и въпреки свирепия студ, снега и многото деца са ги принудили да се върнат обратно в Турция", казва мъжът. Бащата на децата, неговият брат, е починал в Турция.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Искам да ги взема с мен в Англия"
Чичото, който не пожела да застане пред камерата, иска да отведе четиримата си племенници на Острова. Само че процедурата по установяване на роднинската им връзка все още не е приключила.
Снимка: DW/M. Ilcheva
В България по принуда
Тя е на 28 и е бременна с осмото си дете. Семейството ѝ платило 9 000 евро на каналджии, които обещали да ги прекарат от Турция до Германия. Пътуването им обаче приключило малко преди София. Там шофьорът ги накарал да слязат и да чакат в близката гора, където друг мъж щял да ги вземе, за да ги закара до Сърбия. Той обаче така и не дошъл.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Благодаря на българите"
"Благодаря на българите за това, че ни дават подслон и храна. Ние обаче не искаме да останем тук. Искаме да продължим за Германия", казва тази 55-годишна сирийка. До нея е внучето ѝ, чиято майка страда от тежка болест и спешно трябва да се подложи на лечение.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Всеки плаща на каналджиите"
И те са платили по 1 000 евро на човек на каналджии, които им обещали да ги отведат до Германия. Но и за тях пътуването приключило в България. "Всеки плаща на трафикантите. Зависими сме от тях", казва възрастната жена. "Надявам се следващия път да имаме повече късмет и скоро да стигнем до Германия."
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Видял съм много страни в Европа"
Той е на 26 и преди месец е бил върнат от Швеция, където прекарал половин година в бежански приют. Преди това е бил седем месеца в Норвегия и десет месеца в Германия. Тъй като България е била първата страна от ЕС, в която са му били взети пръстови отпечатъци, младият мъж е бил върнат в Харманли. Сега той крои планове за Канада. "Чувал съм, че ако веднъж стъпиш там, никога няма да те изгонят."
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Музиката е моето спасение"
"Не мога без музика. Тя ме успокоява", казва 28-годишният сириец Делдар. Той и жена му са от близо два месеца в Харманли. И те мечтаят за Германия, но тъй като нямат пари, не могат да си позволят пътуването. "Нямаме нищо против да останем в България. Имахме малко проблеми в началото, но сега всичко е наред", казва младият мъж.
Снимка: DW/M. Ilcheva
На чаша чай
Съпругата на Делдар ни покани на вкусен чай. Младото семейство е изключително мило и гостоприемно. И двамата са завършили средно образование. Той е шивач, тя е преподавала в училище. Но Делдар и съпругата му са по-скоро изключение: малцина от мигрантите, които пристигат в последно време в Харманли, могат да се похвалят с някаква професионална квалификация.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Най-младият обитател
Той е само на четири седмици. Роден е в Харманли. Родителите му са сирийски кюрди. "Като всички други, и ние мечтаем за Германия, но бихме останали и в България. Нямаме пари за каналджиите. Бедни сме", споделя бащата.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Условията са добри"
"В сравнение с 2013 година, днес условията в приемателния център в Харманли са много добри", казват работещите там. Всеки обаче трябва да се грижи сам за чистотата в стаята си. "Мигрантите сами подреждат помещенията, в които са настанени." Някои стаи са изрядни и много чисти, други са по-разхвърляни.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Храната е странна"
"Днес им сервирахме риба с доматен сос. Беше много вкусна", казва една от жените, работещи в центъра. Много от мигрантите обаче не могат да свикнат с българската кухня. Тези, които разполагат с малко повече пари, си купуват храна от арабските ресторанти в града.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Не обичаме макарони със захар"
"Спомням си как първия ден тук ни сервираха на обяд макарони на фурна със захар и сирене. Беше много странно", казва една млада сирийка и добавя: "Но готвачите не са виновни. Просто ние идваме от друга култура и още не сме свикнали с българската кухня".
Снимка: DW/M. Ilcheva
Импровизирани кухни
Затова и някои от обитателите на приемателния център в Харманли си готвят сами. Те пазаруват в близките магазини и приготвят храната в стаите си - в импровизирани кухни.
Снимка: DW/M. Ilcheva
"Нямаме проблеми с бежанците"
"В Харманли не сме имали проблеми с бежанците. Протестите, които се провеждаха тук, бяха организирани от "Атака". Това не бяха местни хора", твърдят много от жителите на града. В Харманли вече са провели няколко културни прояви, в които българи и бежанци са участвали ръка за ръка.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Лагерът в Харманли е почти празен
Приемателният център в Харманли разполага с общо 2 700 легла, от които обаче са заети само около 130. От началото на годината досега в Харманли са регистрирани над 1 100 души, търсещи закрила. Почти всички обаче са избягали към Германия.