Емиграцията от България
19 април 2005![Емигранти в Германия](https://static.dw.com/image/479953_800.webp)
Данните от проучването на официалния Национален център за изследване на общественото мнение, публикувани тези дни сочат, че почти половината български граждани са убедени във възможността да намерят по-лесно и по високоплатена работа в Европа. 700 хиляди души са декларирали готовност да тръгнат веднага, а 1 милион и 400 хиляди също стягат куфарите без да уточняват кога се готвят да заминат.
Тези данни биха могли да минат като поредната тъжна сензация в малкото вестници, излизащи през двата почивни дни ако не допълваха доста разтърсващите констатиции, направени в анализ на експерти по поръчка на Икономическия и социален съвет – съвещателен орган към НС, правителството и президента. Изводите от проучването, огласено в края на март, сочат, че ако държавата не предприеме бързи мерки за преодоляване на демографската криза, може да се забави икономическият растеж, компаниите ще загубят пазарите си, а дефицитът на пенсионната система ще се увеличи. За капак, в началото на април, Националният статистически институт обяви, че в края на 2004 г. населението на България е било 7 млн и 761 хиляди души, като само за една година жителите на страната са се “стопили” с близо 40 хиляди човека, което е половин процент от цялото население. Данните на статистиката сочат, че от 1990 г. досега живеещите в България са намалели с над 900 хиляди души. Факторите за намаляването на населението са основно три - ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция. Като следствие страната става с все по-малобройно и застаряващо население, което неминуемо дава отражение и върху икономическото развитие.
Авторите на проучването на Икономическия и социален съвет-специалисти от БАН, Университета за национално и световно стопанство и социолози- предупреждават, че поради недостига на образовани и квалифицирани работници още през следващите няколко години ще се наложи държавата да осъществява сезонен и дори постоянен внос на работна ръка. Експертите прогнозират, че заради предстоящото еврочленство на България ще се засили напливът на гастарбайтери от Азия и Африка. Неотдавна Главната инспекция по труда също излезе със становище, в което се казваше, че заради възможностите за свободен достъп до ЕС все повече хора се опитват да се заселят трайно в България, като търсят различни начини да узаконят престоя си, включително и чрез фиктивен бизнес. Участващите в Съвета организации препоръчват на държавата да разработи специални стимули за представителите на българските малцинства в Украйна, Молдова и Западните покрайнини, които искат да се преместят в страната.
При недостатъчни имиграционни попълнения с млади хора и продължаваща емиграция от млади генерации, отбелязват авторите на анализа, ще се повиши възрастта на икономически активното население, делът на възрастните сред заетите ще се увеличава и работната сила ще стане по-консервативна и по-пасивна, по-трудно и по-бавно склонна да възприема нови технологии. Процесът на стареене на населението без компенсиране с повишаване на раждаемостта, ще води до непрекъснат демографски натиск върху всички икономически и социални системи, до ускорено намаляване на национално определящото население на страната и до промени в етническия и политически баланс на държавата, се изтъква в изследването.
Експертите на Икономическия и социален съвет констатират пълната липса на демографска политика от страна на държавата. Дори повече – през последните 7-8 година демографските процеси и проблеми са изцяло загърбени от нея. В резултат на това от началото на 90-те години се наблюдава социална деградация и възраждане на първичната неграмотност сред поколенията, а страната е застрашена от катастрофално изтичане на фертилния, кадровия и интелектуалния потенциал на нацията зад граница.
Какви са пътищата за излизане от сложната ситуация?
Доколкото съвременните ценности в демографската политика на страните членки на ЕС се свързват със създаване на условия за нормално възпроизводство на населението, на осигуряване стимули за създаване на устойчиви семейства, за всестранна защита и стимулиране на майчинството, Икономическия и социален съвет препоръчва подготвянето и приемането на Държавна стратегия за развитие на населението с хоризонт поне до 2050 година на базата на която да се изработят мерки за Спешна демографска политика през следващите няколко години.
Съществува и друга тревожна вероятност – етнизирането на българската демографска криза да доведе до създаване на крайни националистически формирования в ляво и дясно на политическия спектър, които могат да поставят под въпрос етническата толерантност и мир в страната. Подобна възможност в никакъв случай не отстъпва по опасност от проблемите в икономическата и социална сфера, резултат от демографския срив.