СЕМ избра Емил Кошлуков за и.д. генерален директор на БНТ с извинителния довод, че той единствен се е съгласил. Този пост сам по себе си е сред най-престижните в медийната сфера, а временното му поемане е силна заявка за участие в бъдещия конкурс за пълен мандат. Дали върху другите желаещи е оказан натиск, за да се отстранят от пътя на Кошлуков? Или пък се боят от натиск, ако седнат на директорския стол? Подобни тълкувания вече бяха направени от немалко коментатори, а най-активното сдружение на журналисти в България (АЕЖ) излезе с протестна декларация. Причината е, че още с влизането си в БНТ като програмен директор Емил Кошлуков създаде подозрението, че е посредник на непублични фактори, които се опитват да влияят върху публичността. В случая - върху обществената телевизия.

Сякаш знаехме, че ще стане така...

Първо, подозрението е заради усещането за отдавна замислен сценарий. Според този сценарий, през 2017 не Константин Каменаров, а Емил Кошлуков трябваше да спечели конкурса за генерален директор на БНТ. Само че му попречи липсата на убедителни доказателства за управленчески стаж. Той обаче бе назначен за програмен директор, за да си набави нужния стаж. А щом това стана, Каменаров трябваше да бъде освободен. Тази задача не бе никак трудна, все пак още при избора му бе заложена "бомба със закъснител" - течащо съдебно дело, по което да бъде осъден и да освободи поста генерален директор. Ето, че сега на неговото място застана "единственият желаещ". Този сценарий може да се окаже израз на прекалена мнителност, но само при едно условие: ако след три месеца Кошлуков не спечели триумфално и конкурса за генерален директор - без и.д. отпред.

Вторият източник на подозрения, че Кошлуков е проводник на зависимости идва от гастрола му между 2010 и 2015 година в телевизия TV7, включително и по високите етажи на мениджмънта ѝ. Тази телевизия, финансирана от фалиралата по-късно КТБ, се превърна в нарицателно за влагането на медиен ресурс в изпълнението на политически цели и задачи. Венец на това беше политико-журналистическият проект "България без цензура" - предаване, което прерасна в партия.

Има ли нужда да се обяснява, че топлото взаимодействие между журналистика и политика е конфликт на интереси, защото професионалната етика на журналиста изисква той да се отнася критично към политиците и да работи в полза на гражданите, а не обратното? Конфликт на интереси в актуалния случай даже звучи меко, тъй като той създава криза, която далеч надхвърля медиите и политиката и обхваща цялото общество. Както е известно, добра власт няма, но критиката ѝ от страна на журналистиката ограничава лошите ѝ практики и повишава демократичното ѝ качество. А оттам и качеството на живота на всички. С други думи: всеки е потърпевш от журналистика, която се сговаря с политиците - пряко или в техните корпоративни свързаности. Тъкмо този сговор, чието друго име е "медиен комфорт", е сред факторите, които изтласкаха България на 111 място в международната класация за медийна свобода на "Репортери без граници".

Скандалът около "Денят започва с култура"

Най-сериозните подозрения към Кошлуков обаче се появиха покрай първите му действия като програмен директор на БНТ. Той веднага реши да санкционира "Денят започва с култура", следвайки раздразнението, което предаването бе предизвикало у тогавашния министър на културата. Предаването не било достатъчно гледано и често се канели едни и същи гости. Тези упреци най-малкото подсказваха недостатъчно разбиране и уважение към спецификите в управлението на една обществена медия. Тя трябва да създава програми за всички групи в обществото и гледаемостта се измерва спрямо таргета, към който са насочени. "Денят започва с култура" (вече "Култура.БГ") безспорно бе предпочитаното предаване в ефира за хората, занимаващи се с култура. Това пролича дори само от подписките и изказванията в негова защита, предизвикани от претенциите на Кошлуков. Валиден за обществените медии е и принципът на редакционна независимост, което значи, че не директорът или който и да било друг началник, а единствено редакционният екип може да определя темите и гостите на предаването - според собствените си предпочитания, а не според тези на министъра, на властта. Впрочем, редакционната независимост е задължителна по закон и за частните медии, отделен въпрос е къде и доколко се спазва.

Опитите за намеса на програмния директор в едно предаване е малката беда. Голямата е, че тъкмо с гостите си и техните виждания "Денят започва с култура" се бе превърнало в емблема на две редки и стойностни тенденции в БНТ, които Кошлуков явно искаше да прекъсне. Първата е подкрепата на гражданската вълна, надигнала се с протестите през 2013 в София, а оттам и сближаването на медийното с гражданското поведение. Втората е предоставянето на трибуна и възможности за авторство на творци, повечето от посткомунистическото поколение, с проевропейско и либерално мислене, които познават западната култура. А някои от тях дори сами са познати в нея. Те създават и принадлежат на високата култура, така че тенденцията на присъствието им в БНТ бе алтернатива на чалгизацията на медийното пространство и на залитането по лайфстайл формати.

БНТ - структура от времето на соца

Скандалът, предизвикан от Емил Кошлуков с "Денят започва с култура", бе потушен от Константин Каменаров и предаването оцеля, макар и с намалено време. Сега обаче в ролята си на и.д. генерален директор на БНТ Кошлуков би могъл да реализира докрай намеренията, които проличаха в началото. Още повече, че БНТ и БНР са запазили структурата си от времето на соца. Генералните директори са пълновластни господари, нещо като председатели на ТКЗС. Всичко - от шофьорите до предизборните кампании - зависи от  тях, от зависимостите им и от характерите им.

Остава плахата надежда, че сценарият в крайна сметка ще се провали. Защото евроизборите могат да променят съотношението на силите. А и защото в биографията на Емил Кошлуков има моменти, които биха могли да го накарат да реши, че името е по-важно от поста. Засега обаче положението е а дано, ама надали.