Годишният доклад на Евростат за безработицата в Европа през 2011 г. сочи, че въпреки ръста на икономиката в ЕС, нивото на безработицата в 27-те страни-членки е без промяна - 9.6%. През 2011 г. регионалната безработица в Евросъюза варира от 2.5% в Залцбург и Тирол до 30.4% в Андалусия.

По света и у нас

Лоша новина за Европа е най-вече безработицата сред младите. Най-силно засегнати са испанците и гърците - там всеки втори на възраст 15-29 г. е без работа. На другия полюс са младите белгийци и холандците, сред които едва около 7 процента не могат да си намерят препитание.

Дълготрайната безработица също създава тревоги на европейците. Най-бързо тя се топи в Швеция, Финландия и в Германия, най-бавно в Словакия и Ирландия. Делът на безработните за дълго е най-голям не в държавите жертви на кризата, а в Източна и Централна Европа. Каква е причината? Според Васил Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) обяснението е в така наречената структурна безработица. Феномен, който опира най-вече до лошото качество на образованието и неадекватните на пазара знания и умения.

Лазене по дъното

Данните за България сочат, че въпреки лекия растеж на икономиката през 2010-2011 г., пазарът на труда в страната изобщо не е излизал от кризата - от 2009-та насам той все се влошава. Най-притеснителни са цифрите за младежката безработица. На пракитка всеки пети на възраст от 15 до 29 години е на улицата. Дълготрайната безработица пък е достигнала епидемични размери, категоричен е Васил Николов от ИПИ. Всеки втори остава без работа не просто за месец-два, а за години. По дълготрайна безработица България изпреварва всички останали еврочленки. Вече два от шестте български региони влизат в списъка на десетте европейски региони с най-висока дълготрайна безработица. Северозападният български регион, „болният човек” на българската икономика, по този показател попада в една група с Гваделупа и Френска Гвиана.

България е безспорен шампион в ЕС и по още един показател. Една пета от българските младежи са били през 2010 г. не само без работа, но и без образование и обучение. В ЕС средният процент е почти два пъти по-нисък. Дори и да допуснем, че част от тези младежи работят в сивия сектор, това е една изключително притеснителна статистика. Тя показва, че повече от 20% от младите хора нямат принос нито за икономиката на страната, нито за собственото си бъдеще, коментира Десислава Николова от ИПИ. Затова и през май, когато оцени реформите на България по европейската Стратегия 2020, Еврокомисията каза в прав текст, че финансите ни може и да са стабилни, но българският пазар на труда си остава калпав, уточнява Десислава Николова.

Краят на кризата се отлага

Очевидно в България не се разкриват нови работни места. На българския пазар на труда му липсва гъвкавост. Българското затъване в безработицата е заровено в икономическите политики на правителството, обобщава и Георги Ангелов от „Отворено общество“. Ангелов обяснява още, че ниската квалификация върви ръка за ръка с ниската производителност на труда. А тя на свой ред прави губещо наемането на работник, чиято „цена” (заплата и осигуровки) е по-висока от парите, които изработва. Тоест, колкото по-скъпо е за работодателя да наема хора, толкова повече той ще се замисля, преди да открие ново работно място. А това на свой ред отлага края на кризата в България.

Автор: А. Ненкова, Редактор: А. Андреев