В Турция, а и на Запад външната политика на Анкара от последните две години най-често се представя така: Анкара се ориентира към мюсюлманския свят поради твърдоглавието на ЕС, който не желае страната да се присъедини към него. Изострянето на отношенията между Турция и Израел нямат нищо общо с това, те са предизвикани главно от нежеланието на Тел Авив да се извини за бруталното нападение върху натоварения с помощи за ивицата Газа турски кораб "Мави Мармара" през 2010 година.

Тази информация променя картината

Две изречения обаче хвърлят нова светлина върху турската външна политика от този период. Те могат да се прочетат в публикувани от Уикилийкс секретни писма на американската частна разузнавателна и аналитична компания Стратфор. През февруари 2010 година шефът на компанията Джордж Фридман е разговарял с Хенри Кисинджър малко след срещата на някогашния американски външен министър с турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган. В записките на Фридман се казва следното: "Ердоган ясно дал да се разбере (на Кисинджър), че възнамерява да скъса с Израел, да се ориентира към ислямския свят и да придобие в него лидерска роля."

Три месеца по-късно, в края на май 2010 г. се стига до инцидента с "Мави Мармара"; провокацията е организирана от турската фундаменталистко-мюсюлманска "помощна организация" ИХХ. Израел винаги е твърдял, че това е била грижливо планирана и съгласувана с турското правителство политическа провокация с цел Тел Авив да бъде представен в лоша светлина. Ердоган и турското правителство, на свой ред, винаги са твърдели, че нямат нищо общо с това - корабът с помощи за ивицата Газа бил частна инициатива, върху която Анкара нямала абсолютно никакво влияние.

Ако обаче информацията, съдържаща се в записките на Фридман, е вярна, то израелската версия за инцидента е по-достоверна и самият инцидент е бил използван като средство за отдавна планираното ориентиране на Ердоган към ислямския свят.

А съюзникът на Израел?

Секретната електронна поща показва също, че сътрудниците на Стратфор са скептични: те не вярват, че Ердоган съзнателно е заложил на карта отношенията с Израел и САЩ. Само че в записките на Фридман става дума за скъсване с Израел, но не и със САЩ. Във външната си политика Ердоган действително пое курс на конфронтация с Тел Авив, само че не в такава степен, че това да застраши отношенията на Анкара със САЩ. Обратното - Вашингтон изглежда по-скоро склонен да приеме идеята една "предвидима", умерена мюсюлманска сила като Турция да има водяща роля в ислямския свят.

АГ, ВО, ДВ, Б. Рачева, Редактор: М. Илчева