Дойче Веле: В Турция бяха задържани почти сто души по обвинение, че подкрепят движението на Фетхуллах Гюлен. Какво по-точно стои зад тези арести и защо те бяха извършено точно сега?

Кристиан Бракел: Предисторията на тези арести започва всъщност още през 2013 година. Тогава се разпадна съюзът между управляващата Партия на справедливостта и развитието и движението на Гюлен. Разследването, свързано с тези арести, продължи години. Действия бяха предприети и срещу някои от медиите на Гюлен. Що се отнася до въпроса защо точно сега, то можем само да гадаем. Лично аз допускам, че може да има някаква връзка с катастрофалното посещение на Ердоган в САЩ, по време на което се състояха много протести и се стигна до схватки между охраната на Ердоган и журналисти. Възможно е в Анкара да смятат, че зад всичко това стои движението на Гюлен, както и че в отношението си към Турция американското правителство е повлияно именно от него.

Дойче Веле: А така ли е?

Кристиан Бракел: От разрива си с партията на Ердоган, който постави началото на враждата между тях, движението на Фетхуллах Гюлен лобира много активно в няколко западни столици - например във Вашингтон, Брюксел и Берлин. Самият Гюлен живее в САЩ и разполага със своя мрежа от поддръжници сред турската диаспора в Америка, а и в Европа, сред които и цели фирми. Много от привържениците на Гюлен се обръщат лично към различни неправителствени организации, като фондации или профсъюзи, и обсъждат с тях конкретни въпроси. Те полагат големи усилия, за да изграждат мрежа помежду си - и така вършат точно обратното на това, което прави турското правителство, което все повече се капсулира и с което диалогът напоследък става все по-труден. Може и да е вярно, че Вашингтон поддържа контакти с движението на Гюлен. Но със сигурност то не носи основната вина за лошия образ на правителството на Ердоган в момента.

Дойче Веле: Каква е основната причина за този конфликт?

Кристиан Бракел: Тук става въпрос най-вече за власт и пари. И до днес не знаем обаче какви са били конкретните причини за настъпилия разрив между Ердоган и Гюлен. Факт е, че се стигна до обвинения в корупция срещу втория. От гледна точка на правителството, разследването трябваше да се превърне в параван за провеждането на един вътрешен преврат. И това не е много далеч от истината. Защото в продължение на дълги години движението на Гюлен разполагаше със свои хора на различни постове в съдебната система и службите по сигурността. И ако някой е искал разследването да потвърди, че семейството на Ердоган и неговите министри са замесени в корупция, то атаката срещу Гюлен можеше да бъде предприета и по-рано - още когато той беше партньор на Партията на справедливостта и развитието. А това, че тя идва точно в този момент, за мен е индикация, че разследването се инструментализира. Корупция обаче със сигурност е имало. А сега Ердоган иска просто да си отмъсти, защото сред привържениците на Гюлен той вижда хора в държавните структури, които могат да станат опасни за него и да се опитат да го свалят от власт. Вероятно той си мисли, че ако сега не се разправи с тях, те могат да продължат да се опитват да го атакуват. За движението на Гюлен нещата имат друг заряд - то се опитва да се намърда в самия център на властта, колкото и обречени да изглеждат на този етап тези негови опити.

Дойче Веле: Какво ни казват тези последни арести за състоянието на турската правова държава?

Кристиан Бракел: В момента тя не изглежда никак добре. И макар никога да не е била в много добро състояние, все пак е имало моменти на проблясъци. Свободата на медиите е централна тема в Турция. От няколко години медиите са под постоянен обстрел и най-вече тези, които критикуват турското правителство. В страната все още има критични медии, но те се борят с огромни трудности. В същото време почти няма независими издания, а тези, които подкрепят Гюлен, представляват отделен случай - те са заложници на личната вражда между него и президента.

Дойче Веле: Как на фона на тази лична вражда изглежда Ердоган във Вашите очи? Успява ли той да раздели частните от обществените интереси в личната си схватка с Гюлен?

Кристиан Бракел: Мога да говоря само като външен наблюдател. Ердоган е вече дълго във властта и успя да си създаде една комфортна среда, в която всяка критика срещу него е задушавана още в зародиш. При това положение хората, които могат да разговарят открито с него, са много малко. В такава обстановка много често човек е склонен да живее с мисълта, че всичко върви много добре. Такива хора приписват всеки успех на себе си и всеки провал или неуспех - на другите. Точно това прави Ердоган, когато говори за "невидими ръце" или "невидими врагове", които се опитвали да спрат възхода на Турция. В зависимост от конкретния прочит това биха могли да бъдат американците, евреите или европейците, а и в частност германците. През годините турският президент се срасна прекомерно с властта, а хората го възприемат като рязко открояваща се политическа фигура. И гласуват за него като личност. А не вече толкова за неговата Партия на справедливостта и развитието. Въпросът опира вече само до Ердоган. А за държавата това не е никак добре. В тази ситуация става възможно личните интереси да бъдат поставяни над тези на държавата. Макар че президентът сигурно вижда нещата по друг начин.

Кристиан Бракел е експерт за Турция и Близкия Изток в Германското дружество за външна политика (DGAP).