Това е неговата победа, неговият триумф: Реджеп Тайип Ердоган отново победи. Напук на всички предположения и пророчества за гибел, партията на 60-годишния премиер отбеляза впечатляваща победа: АКП постигна най-добрия резултат на общински избори в историята си.

Правителственият шеф в Анкара не само превърна изборите в своя лична кауза, той си ги присвои. Ердоган бе неуморен, накрая дори остана без глас. Противниците му бяха погребани в урните, както обяви той самият с наслада в изборната нощ. Но лидерите на другите политически партии всъщност не са най-големите му противници.

Кой е истинският противник на Ердоган?

Истинските му противници са тези, които от декември насам засипват неговото правителство, семейство, верните му приятели и него самия с масивни обвинения. "Ние ще нахлуем в техните бърлоги", обяви неколкократно Ердоган, отправяйки поглед към Пенсилвания, където пребивава заклетият му враг Фетхуллах Гюлен. Ердоган обвинява именно него и движението му "Гюлен" за "мръсната кампания, водена срещу правителството и премиера".

Сега спечелените гласове на общинските избори са добре дошли за Ердоган. Дали обаче те са добре дошли за Турция и нейната демократична култура?

Какво следва оттук нататък?

Кой би могъл да се изправи след този триумф на АКП срещу склонния към автократични солови акции премиер? Избирателите решиха. И техният вот трябва да бъде уважаван. Сега всички трябва да се подготвят и за следващите стъпки на могъщия политик. Дали Ердоган ще отприщи вълна от арести на привърженици на движението "Гюлен"? Дали ще освободи достъпа до Туитър и Ютюб, или пък ще блокира и Фейсбук, Инстаграм и други интернет платформи?

С всяка нова победа властта на Ердоган нараства. Но заедно с нея нараства и неговият деспотизъм. Същевременно Турция е изправена пред много сериозни икономически проблеми. И тук не става дума само за огромния дефицит в търговския баланс, а и за насърчаваната от Партията на справедливостта и развитието политика на бърз стопански растеж без дългосрочна перспектива.

Стремежът на Ердоган към все повече власт расте с всяка изборна победа. В бъдеще обаче тази концентрация на властта в неговите ръце ще се превърне в непредсказуемо бреме за Турция.