"Сега е спокойно. Имигрантите бяха върнати обратно", казва Ставрос Цамалидис, кмет на Кастаниес. До скоро малкото градче на гръцко-турската граница се намираше в центъра на общественото внимание, но после дойде епидемията от коронавирус. След като в края на февруари Турция отвори границите си към Гърция, хиляди бежанци се струпаха там с надеждата да стигнат до Европа.

В ничията земя между Европа и Турция сега отново е спокойно. „Те изгориха палатките. Не знаем защо изведнъж решиха да отпратят имигрантите. Или е заради коронавируса, или защото Ердоган е взел друго решение“, предполага Цамалидис. Германското външно разузнаване също предполага, че става дума за целенасочена акция на турските власти.

Отношенията между Гърция и Турция се обтегнаха

Кастаниес е спокойно градче, редовно посещавано от турски туристи. Сега обаче, както казва Цамалидис, отношенията между двете страни са в тежка криза: „След толкова тежки разногласия ще е трудно да се върнем към нормалния делник. Но нашите приятели от другата страна на границата ще си останат наши приятели. Нямаме проблем с хората“, казва той.

Гърция изглежда с право подозираше Анкара, че целенасочено е пуснала бежанците към границата. Информации на германското разузнаване сочат, че Анкара е направлявала тази акция. Ердоган се е надявал, че старите националистически рефлекси на гърците ще се пробудят и че критичната ситуация в бежанските лагери по гръцките острови ще ескалира допълнително.

Това е щяло да му даде нова възможност да изнудва Европа и да твърди, че нейната политика се е провалила. Стигна се дори до сблъсъци между турски и гръцки военни. Но коронавирусът рязко обърка сметките на Ердоган. Световната преса насочи вниманието си другаде и турският президент се оказа с празни ръце. Вирусът реши ситуацията по турско-гръцката граница – поне за момента.

В Турция по официални данни има четири милиона бежанци, неофициално са много повече. В Гърция по сведения на правителството има 100 000 кандидати за убежище, 41 000 от които са по островите Лесбос, Самос, Хиос, Лерос и Кос. Условията не са добри и много от бежанците се оплакват от студа и дъжда. А и се боят от коронавируса. „Почти нямаме вода и бежанците не знаят какво ще стане. Можем да се заразим. Тревожа се“, казва 20-годишната Сомая от Афганистан.

Преди две седмици Атина изготви каталог с 12 точки за поведението в бежанските лагери по време на пандемията. Всякакви посещения и дейности бяха максимално ограничени, също както и възможността да се пазарува, а след 19 часа е забранено да се напуска лагера.

Няма лекари, няма лекарства, няма защита

Има и мерки за поддържане на хигиената, но както посочва Апостолос Вейцейс от „Лекари без граници“: „Всичко е препълнено - това е идеалната среда за разпространение на коронавируса. Боклукът не е прибиран с месеци. 1 300 души разполагат с една чешма. Мнозина изобщо нямат достъп до течаща вода, ток или тоалетни“.

Правителството мълчи по въпроса. Апостолос Вейцейс смята, че взетите мерки са само привидни - те са предназначени най-вече за защита на местното население, докато бежанците остават без всякаква защита. На целия остров Лесбос има само пет интензивни легла, а на Самос - само две. На остров Мория бяха изпратени трима лекари, които да се грижат за здравното обслужване на 20 000 души, а медикаменти и санитарен материал няма почти никакви.