Реформата на турската управленска система бе предшествана от продължителна битка между противниците и поддръжниците й. Правителството уверяваше, че с новата система решенията ще се взимат "по-бързо, по-ефективно и по-стабилно", а и ще се намали бюрокрацията. Опозицията  на свой ред твърдеше, че този ход ще доведе до еднолично управление. Някои наблюдатели дори видяха в новата система последния пирон в ковчега на турската демокрация.

По време на конституционния референдум през април 2017-а година поддръжниците надделяха с малко над противниците - 51,4 процента от избирателите казаха "да" на промените. През юли 2018-а година Турция стана президентска република. Държавният глава получи редица допълнителни правомощия за сметка на парламента.

Ердоган управлява с декрети

Противоречията между управляващи и опозиция продължават и до днес. Критиката се дължи основно на факта, че в последните две години президентът често налага решенията си чрез декрети - 64 пъти досега. А и промени 2229 законови членове без съгласуване и одобрение от парламента. За същия период турският парламент с 600-те си депутати можа да се произнесе едва по 104 закона или общо 1493 члена. Но консервативната Партията на справедливостта и развитието на Ердоган заедно с коалиционния си партньор - Партията на националистическото действие, така или иначе има мнозинство в парламента. И опозицията лесно може бъде победена.

Опозицията вижда надежда единствено в Конституционния съд. Най-голямата опозиционна сила - Републиканската народна партия, многократно се е обръщала към върховния турски съд, за да атакува декретите на президента. Но по-малките партии, като националистическата Партия на доброто и прокюрдската Демократична партия на народите не могат да се възползват от този механизъм - те имат твърде малко депутати, за да могат да се обръщат към Конституционния съд.

Политически дебат няма

Депутатът от Републиканската народна партия Ибрахим Кабоглу определя новата система като "монокрация", защото цялата власт е в ръцете на един човек. "Турският президент дава указания - министрите му ги следват", посочва той и допълва, че прогнозите за по-ефективна система на управление не са се сбъднали. Културата на дебат е унищожена.

"Депутатите вече не могат да изразяват своите предпочитания и воля в парламента. Законодателните предложения не се подготвят от народните представители, а от бюрократи в президентския дворец".

Край на разделението на властите

"Разделение на властите вече няма“, казва заместник-ректорът на истанбулския университет "Алтънбаш" Ахмед Касим Хан. "Разделение не властите не означава човек да управлява сам - необходим е ефективен контрол над властта."

И докато опозицията иска връщане към парламентарната система на управление, управляващите изглежда са се насочили в точно противоположната посока. "Спешно са необходими реформи за по-нататъшно развитие на президентската система", заяви председателят на националистите Девлет Бахчели. Все още обаче не е напълно ясно как точно ще изглеждат тези реформи.

По данни от президентството, Ердоган скоро ще представи "план за действие за полугодието", който ще засяга както работата на президентската институция, така и тази на министерствата. Отговорен за реализацията на този план ще бъде вицепрезидентът Фуат Октай.

Според критиците това е следващата стъпка към окончателното циментиране на президентската система и предоставяне на още повече правомощия на Ердоган. Според опозиционния политик Ибрахим Кабоглу има едно единствено решение: президентската република да бъде погребана възможно най-скоро.