Въпросът е дали по време на разговорите си в Сочи президентите на Русия и Турция са мислили и за хората в Сирия, или само за собствените си интереси? Ясно е, че сирийските кюрдски милиции, които са възприемани като фракция на забранената и определяна като терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК), не биха могли и не могат да се противопоставят на турската военна суперсила. Сега милициите имат 150 часа, т.е. шест дни време да се изтеглят на 30 километра във вътрешността на страната.

За Ердоган тази договореност е успех. Тъй като в началото на операцията "Извор на мира" неговата цел бе именно установяването на тази 30-километрова зона за сигурност. Но има две изненадващи неща: първото е, че двете страни искат да започнат да патрулират в два района, които са на десет километра източно и на десет километра западно от оперативната зона на турската армия. Второто е обстоятелството, че обичайно словоохотливият американски президент Доналд Тръмп си мълчи.

От бившия съюзник вече няма нужда

Не е тайна, че през последните години сирийските кюрдски милиции бяха близък съюзник на САЩ в борбата с т.нар. "Ислямска държава" (ИД). Нито пък че ислямистките бойци от ИД бяха почти изцяло прогонени от региона. И все едно дали в САЩ има прения между Конгреса и президента Тръмп - с решението си да изтегли американските войски Тръмп отвори широко вратата на Ердоган. Започването на турска военна офанзива бе само въпрос на време.

Експертите са единодушни: турският президент е получил съгласието на Тръмп и Путин за изпращането на войски в Северна Сирия. Ердоган иска непременно тази зона за сигурност - и ще я получи. Дали обаче тя оттам нататък ще се простира по цялата 400-километрова дължина на границата между Турция и Сирия, или ще е с дължина само 120 км в момента няма значение. Важното е колкото може повече сирийски бежанци да се върнат от Турция обратно на сирийска територия, тъй като планът на турския президент е този.

Това, което не се отчита, е, че той иска да настани в зоната за сигурност предимно арабски сирийци. А къде ще останат кюрдите, не става ясно - точно колкото неясно е какво казва по тази договореност четвъртият играч в конфликта - Иран. Техеран със сигурност няма да допусне влиянието му в региона да бъде спряно от Ердоган.

Подкрепа от местното турско население

Военната офанзива, започнала на 9 октомври, се ползва с одобрението на турското население още от самото си начало. Изпращайки войски в Сирия, Ердоган успя сериозно да разцепи опозицията. Понеже и най-голямата опозиционна партия - Републиканската народна партия - бе добре посъветвана да оповести своята подкрепа за турските войници. Прокюрдската Народна демократична партия естествено бе против. Така турският президент за пореден път успя да удари с един куршум няколко заека: опозицията вече не е единна, негативното отношение спрямо кюрдското население и сирийските бежанци се засилва все повече, а зад Ердоган застават не само ислямсистко-консервативните, но и светски настроените избиратели, които биха направили всичко за териториалната цялост на своята страна. Включително да подкрепят Ердоган.

Така за още 150 часа турският президент може да забрави за същинските проблеми в страната: бедността, тежката икономическа ситуация, безработицата, особено сред младите хора. Любовта към родината обединява всички. Даже тези, които иначе никога не биха си говорили.