Никой не може да го обвини, че не е удържал на думата си: "Ако бъда избран, ще бъда един съвсем различен президент", беше заявил Реджеп Тайип Ердоган преди 6 месеца по време на предизборната кампания. И действително, Турция никога досега не е виждала подобен президент. "Искате, или не, в тази държава ще има изучаване на османски", разпореди се Ердоган през декември. Малко по-късно религиозните гимназии "имам-хатип" въведоха османския език като задължителен предмет.

12-те президенти, заемали най-високия пост в Турската република преди Ердоган, възприемаха ролята си преди всичко като представителна. Те оставаха встрани от ежедневните политически битки и вечните спорове между правителство и опозиция и се опитваха да бъдат надпартийни. Ердоган също подаде оставка като председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието/ ПСР/ след като бе избран за президент. Това обаче далеч не го направи надпартиен, тъй като той продължи активно да се меси във всевъзможни партийно-политически дебати. Почти всеки ден негови снимки изпълват заглавните страници на вестниците. И тъкмо поради това, че Ердоган ни най-малко не се старае да се покаже като надпартиен, неговите привърженици го възхваляват като най-силния президент, който някога е имала Турция.

"Не разбирам в какво му е силата", възмущава се Орхан Бурсалъ, редактор в турския ежедневник "Джумхуриет": "Турската конституция предвижда разделение на властите. Задачите на президента, премиера и Конституционния съд са ясно разграничени. Но сегашният ни президент е поел да върши не само своите задължения, но и тези на министър-председателя", казва журналистът.

Кабинет в сянка

И то без ни най-малко да го крие. Малко след встъпването си в длъжност, Ердоган създаде в президентския си дворец в Анкара 12 "мениджърски офиси". В допълнение към редовните 21 министерства, хората на Ердоган от "мениджърските офиси" също се "грижат" за съдбините на Турция - под личните наставления на новоизпечения президент. Опозицията говори за кабинет в сянка. А това, че Ердоган настоява да ръководи редовно и заседанията на Министерския съвет, което всъщност е задача на премиера, допълва картината.

"Мисля, че всичко ще се развива по следния начин: в тези офиси ще се разработват програми по лични разпореждания на Ердоган. Той ще представя тези програми всеки два месеца в Министерския съвет и ще заповядва на министрите да ги осъществяват", казва Мурат Бурсали. А Ахмет Давутоглу? От него не може да се очаква никакъв бунт срещу ситуацията във властта. "Той е бил наясно какво го очаква, когато прие поста премиер по благоволението на Ердоган - пост, от който неслучайно се отказа неговият съпартиец Абдуллах Гюл", казва журналистът Бурсалъ.

Ако опозицията в страната не успее да победи Партията на справедливостта и развитието на парламентарните избори през юни 2015, явно че няма да има кой да спре и похода на Ердоган към всевластието.

Поведението на Ердоган - в унисон с конституцията

"Сегашното състояние вероятно противоречи на духа, в който е написана нашата конституция, но не нарушава конкретно нито един неин параграф", обяснява професорът по конституционно право Ергун Йозбудун. Това се отнася и до ръководенето на заседания на Министерския съвет.

"В конституцията буквално е записано, че при необходимост президентът може да ръководи и заседанията на Министерския съвет. Тоест Ердоган винаги може да заяви, че конституцията му дава това право и той се възползва от него", казва професор Йозбудун. Така в края на краищата остава само едно голямо обещание, което Ердоган не е успял да изпълни през първите пет месеца от президентството си: да стане президент на всичките 77 милиона турци.