Дойче Веле: Известно ли е вече кой стои зад опита за преврат?

Михаел Людерс: Досега нямаме информации за причините и организаторите. Известно е, че само част от военните са подкрепили преврата, но подробностите засега още не са изяснени.

Дойче Веле: Ердоган твърди, че зад преврата стоял живеещият в САЩ Фетхуллах Гюлен. Смятате ли, че това е възможно?

Михаел Людерс: Правителството на Ердоган просто си търси виновник. Твърде елементарно е да смятаме, че зад преврата действително стои Движението "Гюлен", т.е. една транснационална организация, която има дълбоки корени в Турция и поддържа консервативно-ислямски възгледи. Това движение беше преди време тясно свързано с Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. Последва разрив, предизвикан между другото от несъгласията между Ердоган и Гюлен относно разпределението на властта и ресурсите. Движението "Гюлен" е срещу претенциите на турския президент за всеобхватна власт. То е един вид мрежа, обединяваща хора със сходен светоглед, които биха могли да заемат важни позиции в държавата и обществото. Но не ми се вярва движението "Гюлен" да е в състояние със собствени сили да извърши преврат.

Дойче Веле: Какви са вероятните мотиви на пучистите?

Михаел Людерс: Възможен мотив е недоволството на част от армията и част от обществото спрямо курса на Ердоган. Спрямо претенциите му за абсюлютна власт и спрямо мерките на неговото правителство за овладяване на растящото насилие в страната - т.е. терора, конфликта в югоизточна Турция, конфликта в Сирия. По тези пунктове вероятно е имало доста различни мнения и вероятно пучистите са искали да си разчистят сметките с Ердоган заради неговите решения. Но това са засега само предположения.

Дойче Веле: Имаше ли сигнали за това, че военните или част от тях готвят преврат срещу Ердоган?

Михаел Людерс: Не, нямаше. Напоследък отношенията между президента и армията всъщност бяха добри. Преди години военните виждаха в Ердоган противник, защото той неутрализира властта им. Преди 2002 година, т.е. преди правителството на Ердоган да дойде на власт, военните определяха какво ще се случи в Турция. Ердоган масивно ограничи тяхното влияние, като в замяна им даде доста привилегии. По тази причина отношенията между него и военните трябва да се разглеждат като добри. Генералният щаб се спогоди отлично с Еродоган. Точно затова и превратът беше изненадващ. И не беше подготвен много добре. Пучистите не успяха да установят пълен контрол дори само върху медиите, а това щеше да е предпоставка за успешен преврат. Те не успяха и да привлекат на своя страна колебаещата се част от армията.

Дойче Веле: Привържениците на Ердоган се противопоставиха на пучистите. Може ли това да укрепи още повече позициите му, да го накара да продължи досегашния си курс на авторитарно управление и ограничаване на демокрацията?

Михаел Людерс: След този неуспешен опит за преврат Ердоган ще се разправи най-сурово с всички свои противници и опоненти, и то не само в редовете на армията. Всеки, който преди или сега е отправял критики срещу него и неговото управление, ще бъде генерално заподозрян в държавна измяна. Противниците на Ердоган ще бъдат отстранени от постовете си. (бел. ред: само часове след опита за преврат близо 3000 съдии в Турция бяха отстранени от длъжност.) В крайна сметка неуспешният преврат допълнително ще укрепи неговата авторитарна власт.

Дойче Веле: Как ще се отрази опитът за преврат върху отношенията на Европа и НАТО с Турция, върху борбата срещу т.нар. "Ислямска държава" в Сирия и Ирак?

Михаел Людерс: Едва ли нещо ще се промени. Много лидери веднага изразиха солидарност с Ердоган - от президента Обама до канцлерката Меркел, които осъдиха опита за преврат. Това косвено укрепва позициите му. Можем да смятаме, че турската политика ще продължи да бъде същата, каквато беше и досега - с всички свои добри и лоши страни.

*Михаел Людерс е публицист и експерт по въпросите на исляма. Той работи и съветник по политически и икономически теми. Освен това е и президент на Германо-арабското сдружение.

***

Разгледайте и нашата фотогалерия: