Ерлер, който е бивш заместник-министър на външните работи, а в момента е специален пълномощник на германското правителство по отношенията с Русия, беше сред участниците на голямата конференция „България - 10 години в ЕС и в навечерието на своето европредседателство", която се проведе в Берлин. С него като председател на Германо-българския форум разговаря Александър Андреев.

Г-н Ерлер, как ще се справи България с европредседателството от Ваша гледна точка?

Ерлер: България силно ще се ангажира. Страната вече се е подготвила и е поставила няколко акцента. Според мен, София ще придаде особена тежест на въпроса за Западните балкани, на политиката за тяхното интегриране и за разширяване на ЕС. В това отношение България има добри предпоставки: собствените ѝ двустранни отношения със съседите и партньорството в региона. В този смисъл всички останали приветстват факта, че се поставя тъкмо такъв акцент.

Но пред София има и други предизвикателства, например Брекзитът или бюджетът на ЕС…

Ерлер: Да. Това са едни изключително трудни времена за председателстване на ЕС. Вътре в ЕС има кризисна ситуация – не само заради Брекзита, но и заради солидарността по темата „бежанци". Все още не сме преодолели изцяло икономическата и финансова криза от 2008 година. Непрекъснато се сблъскваме и с десния популизъм, който е насочен против ЕС. Имаме и един труден съсед в лицето на Турция – в това отношение България е в специална ситуация. Изброяването на предизвикателствата пред България като европредседател може да продължи: Каталуния, ако щете дори липсата на стабилно правителство в Германия. Това са все трудни предпоставки за България, но според мен, към страната съществува както симпатия, така и готовността тя да бъде подкрепена като приятел.

В българското правителство участват и националисти. Как, според Вас, ще бъдат приети те на европейския паркет? И как ще се справят като председатели на отделните съвети на министрите?

Ерлер: Според мен, общото очакване е, че ще има дисциплина, че тези господа от „Обединените патриоти", в които са представени три различни партии, няма да вършат онези неща, които понякога вършат: изявления срещу малцинства, срещу роми и други подобни.Такова нещо би навредило на България, ако се случва и занапред. Надявам се, че усилията на премиера Бойко Борисов ще бъдат достатъчни за дисциплинирането на неговите колеги от коалицията.

Един на пръв поглед второстепенен въпрос са езиковите познания на българските министри. Министър Павлова казва, че заседанията на съветите ще се водят на български език с превод, но министрите ще имат и редица разговори в кулоарите – а там се изискват познания на чужди езици…

Ерлер: Бих казал, че това е по-скоро технически проблем. За хора, които не владеят езици, има преводачи. Вътре в ЕС има механизми, които облекчават пози проблем. Разбира се, съществуват и формати, където на практика се говори само на английски, преживявал съм го много пъти, но и при тези формати се намират решения – преводач „на ухо", например. Тези неща изобщо не правят впечатление. Това е технически проблем, който няма да е мярка за успеха на българското

А какви, според Вас, са шансовете на България по време на това председателство?

Ерлер: България има една амбициозна цел: Шенген и еврото. Постигането ѝ няма да бъде лесно, понеже се иска голяма подкрепа. Но ако България наистина постигне успехи по своите три„К-та" – кохезия, консенсус и конкуренция – тогава има шанс. Разбира се, ако и другите ѝ помогнат, ако Секретариатът на Съвета са ангажира (а той сигурно ще се ангажира), накрая може да излезе и положителен баланс.