Г-н Ерлер, какво очаквате от парламентарните избори в България на 26-ти март?

Гернот Ерлер: Много се надявам, че тези избори ще създадат условия за сформиране на стабилно правителство в България. Последните години не бяха добри за българската политика – от 2013 досега в София имаше три правителства с недовършен мандат и три служебни правителства. Това е нещо като балкански рекорд. В този смисъл е много важно след изборите да започне период, в който едно избрано правителство да може успешно да изкара целия си четиригодишен мандат.

Лично Вие какво правителство си представяте след изборите? Не става дума само за това кои партии ще управляват, но и за общата посока на бъдещата политика.

Гернот Ерлер: Смятам, че във всички случаи това ще бъде коалиционно правителство. Ако погледнем допитванията, ще установим, че в момента има патова ситуация между двете големи партии - БСП и ГЕРБ. А това е голямо предизвикателство за тях, доколкото и двете досега заявяват, че няма да се коалират помежду си. Така възниква въпросът: Как ще бъде сформирано работещо правителство? В една демокрация всъщност не бива да се стига до ситуация, в която демократични партии заявяват: "В никакъв случай няма да правим коалиция!"

А в каква посока ще се движи България?

Гернот Ерлер: Много съм доволен от факта, че България е една от страните в региона с най-голяма подкрепа за ЕС. Смятам, че досега българите имаха голяма полза от проевропейската политика на своите правителства. Това на всяка цена трябва да остане така и занапред. България е важен стабилизиращ фактор в региона и полага усилия за добросъседски отношения със съседните страни. В момента в Западните Балкани има доста проблеми, тъй че е много важно как се държи България, дали е дееспособна, за да може и занапред да разпространява европейската идея, да я укрепва и стабилизира.

А кои са главните проблеми, с които трябва да се захване следващото правителство в България?

Гернот Ерлер: Открай време проблемите са едни и същи. Новото правителство трябва да продължи борбата срещу корупцията и организираната престъпност и да довърши съдебната реформа. Но освен това България трябва да си върне и доверието на другите, включително и в икономическата област. През последната година преките чуждестранни инвестиции спаднаха с 60%, а това е знак, че бизнесът и европейските пазари съзират пробив в доверието към България. Представители на българската икономика смятат същото. Ето защо е важно да бъде възстановено това доверие.

Различни партии и политици в България се опитват да използват за предизборните си цели намесата на Турция в българската вътрешна политика и плашилото, наречено "опасност от бежанци". Как оценявате тези опити?

Гернот Ерлер: Вярно е, че наблюдаваме такава намеса. Турският посланик в София участва в предизборно мероприятие на една от турските партии в България - ДОСТ, която доста силно клони към Партията на справедливостта и развитието в Турция и към Ердоган. И посланикът съвсем правилно беше повикан във Външно министерство. Случаят беше оценен като намеса във вътрешните работи на България – и аз добре разбирам българската позиция, особено на фона на факта, че Анкара даде на турското население в България недвусмислена препоръка за кого да гласува. Това твърде много прилича на намеса във вътрешните работи. И аз добре разбирам, че България не го приема. Не разбирам обаче нещо друго: опитите на българските националисти да спрат на границата онези български турци (или турски българи), които искат да влязат в страната. Знаем, че навремето близо 300 хиляди души от тази група бяха принудени от Живков и тогавашната власт да напуснат България. Сегашните опити да бъдат спрени на границата, естествено, са неприемливи и незаконни, това е съвършено неправилна реакция. Колкото до въпроса с бежанците - бих казал, че не се налага тази тема непременно да се използва като предизборна. В момента в България има около 4500 бежанци. Ако сравним това с други страни, като имаме предвид и големината на България, ще видим, че предизвикателството не е непосилно. Освен това България се намира малко встрани от маршрутите на бежанците, най-вече от прословутия Балкански маршрут. Разбира се, и занапред ще бъде много важно в София да има функциониращо правителство, включително и като партньор за водене на една разумна бежанска политика. Не мисля обаче, че темата за бежанците трябва да се инструментализира предизборно.

Нека завършим с добрата новина, която споменахте: за разлика от други страни в Средна и Източна Европа, в България голямото мнозинство подкрепя европейския избор на страната. Как си го обяснявате?

Гернот Ерлер: България трябваше много да се бори. Като председател на Германо-българския форум аз отблизо следях пътя ѝ към еврочленството. Борбата наистина беше тежка. Вярно, че накрая се взе щастливото за България решение и от 1 януари 2017 година страната вече е пълноправен член на ЕС, но с това перипетиите не приключиха. Впоследствие ЕС инсталира Механизма за сътрудничество и контрол, защото обещанията и ангажиментите, поети от България, се изпълняваха твърде бавно. Този механизъм е в сила и до днес и ние продължаваме ежегодно да получаваме докладите за България. Но иначе българите много спечелиха от еврочленството. Страната винаги е била настроена проевропейски и това много ѝ помогна по трудния път към ЕС. Вярно, че в България има и малки антиевропейски партии - като Обединените патриоти (мисля, че така се казват) - но те не променят картината. Радостното е, че голямото мнозинство българи са проевропейски настроени. А в днешно време това далеч не се подразбира.
 

Гернот Ерлер е депутат от германската Социалдемократическа партия, председател на Българо-германския форум и бивш заместник министър на външните работи