Това е част от равносметката на специалния координатор на Пакта за стабилност Ерхард Бусек. Бусек бе сред участниците в състоялата се, от 26 до 28 февруари в София, последна Регионална маса на Пакта за стабилност .

Форумът отбеляза трансформацията на пакта в Съвет за регионално сътрудничество

Оттук нататък регионът ще решава сам за себе си. Регионалното сътрудничество е перспективата.Сърби, хървати, българи и албанци научиха какво означава да седнеш със съседа си на една маса. В името на обща кауза. Сега целта е евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, коментира Бусек:

Моделът „буре с барут” е история

„Когато преди малко повече от 8 години започнахме, не всички бяхме заедно. За 8 години на Балканите изживяхме драматичен преход. Разбира се и сега има проблеми, но вярвам, че ще има и сили да бъде намерено решение. Сега е време да се фокусираме върху бъдещето, а не да се връщаме назад в миналото”, казва Ерхард Бусек.

Бившият специален координатор на Пакта за стабилност припомни, че за 8 години в региона на ЮИЕ са налети около 8 млрд. евро. Днес на Балканите икономическият ръст е висок. В момента регионът е стабилен, въпреки възникналото напрежение, свързано с обявяването на независимостта на Косово. Според Бусек всички страни от ЮИЕ ще участват в новия Съвет за регионално сътрудничество. Сред основните задачи на новия Съвет за регионално сътрудничество е да запази духа на Пакта за стабилност и да не позволява някоя страна да остане изолирана от регионалното сътрудничество – това би довело само до негативи за целия регион:

Три столетия трябваха на французите и на германците, за да се научат да разговарят помежду си. Вярвам,че Косово и Сърбия ще се учат по-бързо

„Бихме искали Западните Балкани да възприемат максимално модела на съвместното съжителство на ЕС – тук включвам, естествено, и Сърбия и Косово”, подчертава Бусек. На французите и германците им бяха необходими три столетия,за да се научат на диалог помежду си. Вярвам, че на Сърбия и Косово ще им е нужно много по-малко време

Ерхард Бусек подчерта, че е голям оптимист за европейската перспектива на Сърбия. Но тя, според него, ще се превърне в реалност, не под външен натиск. Нужна е най-вече мотивация от страна на самите сърби.

„Сърбите са в Европа. Европа се нуждае от Сърбия толкова, колкото и Сърбия от Европа.” Думи, с които бившият специален координатор на Пакта за стабилност на ЮИЕ, завърши нашия разговор.