С тази стъпка Русия не само пренебрегва всички предупреждения на западнитне правителства от изминалите дни, но и нарушава международното право и териториалната цялост на съседна Грузия. Вярно, че

Медведев смята действията си за правилни

след като грузинското правителство се опита чрез сила да свали сепаратистките режими на своя територия. Но никой друг не споделя това убеждение на Москва. С настоящото решение Русия се самоизолира, а това е опасно както за нея, така и за Запада. Признаването на Южна Осетия и на Абхазия ще доведе до сериозно влошаване на отношенията между Кремъл и западните страни. Защото тези страни изобщо няма да се успокоят след първоначалното си раздразнение, както очакват властниците в Москва. В много области Русия разполага с възможности да тревожи западния свят: Афганистан, ядрения спор с Иран, еннергетиката. Вярно е обаче и обратното. Така че сега възниква сериозна опасност: и двете страни може да продължат със заплахите една срещу друга.

Западът може да отвърне с приемането на Украйна и Грузия в НАТО

или пък да попречи на приемането на Русия в СТО. От своя страна Русия може да прекрати подкрепата си за операцията в Афганистан или да създаде международен газов картел. И едните, и другите имат достатъчно възможности да налагат санкции. Тъжното е, че никой няма полза от изострянето на отношенията. В крайна сметка дори южноосетинците и абхазците нямат особена изгода от признаването, доколкото зад него стои единствено Москва. Няма основание да очакваме, че НАТО и ЕС скоро ще махнат с ръка и ще се върнат към обичайния си дневен ред с Русия. Всички западни правителства го заявиха ясно, Евросъюзът също. Западните страни сигурно ще намерят

асиметрични отговори на руския демарш

и на погазването на международното право. Москва явно не е оценява правилно възможните щети, които ще понесе от санкциите на Запада. На пръв поглед грузинският конфликт изглежда незначителен, той ще доведе обаче до нещо много важно: западната политика по отношение на Русия в рамките на ЕС и на НАТО ще се хармонизира. Ще нарасне и критиката срещу Кремъл, а привържениците на по-мекия курс ще изгубят позиции. Това е очевидно в изявленията на германската канцлерка Ангела Меркел и нейния външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Защото тъкмо Германия години наред най-активно настояваше за повече сътрудничество с Русия. Занапред обаче и съдържанието, и тонът на тези настоявания ще се променят.