Малцина са онези в Европа, които не бяха обладани от гняв след конституционния референдум в Турция. В крайна сметка обстоятелствата, при които беше постигнато минималното мнозинство, бяха повече от съмнителни. Когато Реджеп Таийп Ердоган разбра, че може и да не спечели, той допусна да бъдат признати и бюлетини без печат. След това обяви резултата за неоспорим и веднага поднови масовите арести.

Ердоган се надсмива над правовата държава

Който е видял тъжните редици на измъчените арестанти, които бяха вкарани в отдавна препълнените турски затвори, вече знае, че върховенството на закона в Турция е окончателно погребано. Това са сталинистки чистки, с които Ердоган иска да задуши всякаква опозиция в страната. А фактът, че много турци, или мнозинството от тях, гласуваха против, само подсили яростта на президента-мегаломан. След опита за преврат от миналото лято в затворите вече лежат десетки хиляди турци. И малкото съдебни процудури бяха показни процеси, познати ни още от Сталин и сие. Ердоган отдавна се е отказал да спазва каквито и да било правила на правовата държава. Известно е, че те не важат за султаните и тяхната абсолютна власт.

ЕС изневерява на основните си принципи

Всеки външен министър в ЕС отдавна е наясно със ситуацията. Нидерландия и Германия реагираха със свиване на рамене на безсрамните обвинения на Ердоган, че използвали фашистки методи. Какви са обаче последиците от тези провокации и нарушения на правилата? В националните парламенти и сред европейските депутати има мнозина, които искат да ударят с юмрук по масата и да кажат "Край!" Край на лъжливите присъединителни преговори. Защото и последният политически невежа отдавна разбра, че Ердоган и неговата страна не могат да станат членове на ЕС през този живот. Но ето че на преден план излиза реалната политика. Казва се, че Турция е важен партньор в региона и в НАТО и ние не искаме да я хвърляме в прегръдката на Русия.

И накрая не се случва нищо

В крайна сметка тези аргументи натежаха над морала и възмущението. Казва се, че ако сега затръшнем вратата под носа на Турция, няма да имамаме никакви възможности за разговори. И Анкара отново ще се заиграе в своята параноя и ще твърди, че европейците са против нея. Тоест няма да има никакви последици и никакви наказания. Европейските външни министри признават, че този отговор е незадоволителен, но твърдят че трябва да мислим и за онези 50 процента от турците, които гласуваха против конституционната реформа. И че Европа трябва да им помогне по някакъв начин. Ако обаче се примирим с нарушенията на закона и нападките на Ердоган, той ще продължи да поставя на изпитание границите на търпението. Все още дипломатическото решение в ЕС се радва на мнозинство. Реалната политика и съобразяването с един "стратагически партньор" в крайна сметка надделяват над моралните претенции. Това е трудно поносимо, ако човек се замисли за лицата на арестуваните. Може би на някого ще му прилошее от толкова много лицемерие. Вероятно обаче това е и по-умният политически път.

И още нещо. Поне по една точка федералното правителство трябва да заеме ясна позиция. То трябва да каже, че никой турски министър не е добре дошъл на германска територия, ако не води със себе си и журналиста Дениз Юджел. Трябва да каже, че Берлин няма да води никакви разговори и няма да прави никакви компромиси, ако арестуваният журналист не бъде освободен. Той беше пожертван като пешка във властовата шахматна игра на Ердоган. Берлин не бива да се поддава на блъфове и трябва да отговори твърдо. Автократът на Босфора не разбира никакъв друг език.