Близо 20 000 бежанци продължават да са блокирани като в капан в граничната зона между Турция и Гърция. Но желанието на Европейския съюз да покаже твърдата си позиция пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган е по-силно от всяка хуманитарна подбуда. Бежанците са оставени на произвола на съдбата и на бруталността на гръцките граничари. Независимо от последните събития обаче, много отдавна в ЕС правата на бежанците, залегнали в редица международни споразумения, се нарушават. 

Операция "смокиново листо"

Дори и без кризата с коронавируса, бежанците, включително отчаяните сирийци, отдавна са се уморили от съчувствието спрямо тях. Малцина в Европа са склонни да проявяват хуманност. Наскоро германски кметове и местни политици бяха трогнати от бедственото положение на децата без придружители край границата и в бежанските лагери и поискаха да ги приемат. Но това, което германското правителство предприе, беше или твърде незначително, или се случи твърде късно. Срещата на министрите на вътрешните работи на ЕС в Брюксел също не постигна пробив: дотук към плана са се присъединили девет държави, но Холандия, Швеция и обичайните заподозрени, които също отказват да приемат бежанци, блокират всички предложения.

Става въпрос за това от гръцките лагери да бъдат изведени само 1 600 от около 5 500 нуждаещи се деца. Цялото начинание е в най-добрия случай само за замазване на очите. Освен това в момента все още не е сигурно кога и дали непълнолетните ще могат да продължат пътуването си към Европа. И без това те от дълго време чакат помощ и едва ли още няколко месеца биха били от значение. А може би да? 

По последна информация, Германия вероятно ще приеме едва няколкостотин деца. Това само показва абсолютната некадърност на държавата. Федералната република лесно би могла да осигури 25 000 безплатни места в приемните центрове и още 40 000 по линия на отделните провинции. Но мотото е: „Границите остават затворени“, както подчертава председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Всичко останало не се брои. Никой вече не говори за човечност.

Пари, за да се върнат обратно

Така възниква и следното предложение: Ние плащаме, ако решите да се приберете у дома. Тази инициатива на Европейската комисия е знак за истинската безпомощност на съюза. Урсула фон дер Лайен отмени планираното си пътуване до Атина заради кризата с коронавируса. Там тя всъщност искаше да посети дом за деца-бежанци без придружител. Във всеки случай това можеше да ѝ даде по-добра представа за реалната ситуация, отколкото нелицеприятните кадри от гръцко-турската граница. Фон дер Лайен похвали военната техника на гръцките гранични служители там и ги нарече "щитът" на Европа. Независимо от факта, че силите за сигурност използваха брутален сълзотворен газ и гумени куршуми срещу бежанците от турската страна на границата.

За да направи все пак нещо по въпроса, отговорният еврокомисар обяви, че желаещите да се върнат в страните си ще получат 2000 евро, ако доброволно напуснат лагерите на гръцките острови. Това важи особено за хората, които искат да влязат в съюза по икономически причини. Официалните данни на гръцкото правителство обаче показват, че повечето от бежанците идват от Сирия, Ирак и Афганистан, а тези от Бангладеш, Пакистан и други държави са по-скоро малцинство.

В момента афганистанците имат приблизително 50 процента шанс да бъдат официално признати като лица, търсещи убежище. Шансът им би могъл да се увеличи, ако след изтеглянето на американските войници страната отново попадне в ръцете на талибаните. При сирийците молбите за убежище биват одобрявани на 100 процента, както и във висока степен тези на иракчаните и иранците. Така че кой от тези хора би използвал парите на Европейския съюз, за да се върне, и най-вече - къде да отиде с тях?

В момента дори не е сигурно, че те могат да се върнат в Турция. И повечето от тях биха използвали парите, за да платят на контрабандистите, които да ги вкарат в Гърция? Иска ли ЕС по този начин да се включи в трафика на хора по света?

Правата на тези хора се нарушават не от вчера

Независимо дали гръцките военни възпрепятстват лодките на бежанците в Егейско море да стигнат до сушата или т. нар. Национална либийска брегова охрана контролира бежанския поток през Средиземно море - подобно грубо отхвърляне на бежанци без правна проверка е забранено от международните регулации. Но то се случва отдавна и на никого вече не му пука за това.

През 2012 г. Международният съд за правата на човека обяви за незаконно отхвърлянето на група бежанци от италианското правителство. "Бежанците имат право да имат права", написаха тогава висшите съдии. Но изглежда, че сега европейците могат лесно да се отклонят този принцип. Политическите трудности водят до нарушаване на закона. Явно така вече се случват нещата в Европа.