Американският президент Доналд Тръмп предупреди другите страни-членки от НАТО, че ще изисква от тях по-голям принос към общия военен съюз. Ще даде ли това отдръпване на Америка възможност на други държави - като Германия например - да играят по-важна роля в света?

З. Янсен: САЩ винаги да закриляли Германия, първо Западна, а по-късно и обединена Германия, от съветската или руска заплаха. САЩ винаги са повтаряли, че държат на този тесен съюз с Германия, защото се нуждаят от нея като стабилизиращ фактор в ЕС и Европа. При Тръмп ставаме свидетели на нещо, което може да бъде наречено "брутален изолационизъм". Той казва например, че не се интересува какво се случва в останалата част на света. Казва, че се интересува само от разбиването на т.нар. "Ислямска държава" и от онова, което става в САЩ. Германия сега ще бъде изправена пред предизвикателството да влезе в съвършено нова роля. Страната ще стане по-независима, но същевременно ще трябва да поеме ръководна роля в ЕС и в свободния свят.

Може ли Германия да се справи с тази по-доминираща роля?

З. Янсен: Скептичен съм в това отношение. Не съм сигурен, дали Германия ще може да се справи с тази нова властова позиция – та ние никога на сме се учили как се прави подобно нещо, а и не сме го искали. Въпреки това сега сме изправени пред две големи политически предизвикателства. Първото засяга ЕС. Германия е най-важната страна в общността, тъй като политическото и икономическо влияние на Франция намалява. Германия поема все по-значителна роля и в международната общност, макар че никой в страната не е искал това – просто ни се наложи да изпълняваме тази роля. Знае се, че политиката на Тръмп ще промени позицията на Германия в света, но никой в момента не знае как точно, защото няма подобни прецеденти в миналото.

Какво тогава трябва да направи Берлин, как би трябвало да реагира в такава ситуация?

З. Янсен: Под ръководството на Германия, а вероятно по-късно и под френско ръководство, ЕС ще трябва да си изгради собствена отбранителна и външна политика, залагайки на два основни стълба - на дипломацията, в която сме силни, и на увеличаването на военната мощ на ЕС като цяло.

Няма ли да се стигне до дипломатическа конфронтация със САЩ, ако Европа започне да провежда собствена външна политика?

З. Янсен: Тази конфронтация вече е факт. ЕС например няма интерес да дестабилизира Източна и Югоизточна Европа, както понастоящем се опитва Русия. Опасявам се, че ако САЩ продължат да се самоизолират, ЕС и Германия ще са принудени да се грижат повече за съседите си.

Вече няма да сме в състояние да молим САЩ да вършат това вместо нас. Трябва сами да се справим с тази задача, защото Тръмп вече заяви, че не иска ескалация на конфликта с Русия.

Ако Русия например се опита за засили влиянието си в Украйна, Югоизточна Европа и Грузия, ще ни се наложи да реагираме по съответен начин в балтийските страни. ЕС ще е принуден да реагира, ако САЩ не желаят да сторят подобно нещо, защото не можем да приемем онова, което Путин върши в по-голямата част от Източна и Югоизточна Европа.

Стана дума за това, че ЕС трябва да залага на дипломацията и на засилването на военната си мощ. Какви други реформи ще са необходими в отговор на Доналд Тръмп и новата американска политика?

З. Янсен: Според мен, ЕС трябва да е представен в ООН с едно-единствено общо място. Това би бил ясен сигнал към останалата част на света, към Русия, САЩ и Китай, че ЕС се води от общите си интереси във външната политика, а не от всевъзможни национални съображения. Проблемът обаче е в това, че ЕС става все по-слаб. Имаме множество вътрешни и външни проблеми - Полша, Унгария, Чехия, Словакия и Брекзита. В момента сме на кръстопът: или ще подсилим ЕС във външната и отбранителната политика, или ще загубим влиянието си в света, изоставяйки Източна Европа, а и други региони на политиката на авторитарни държави като Китай, или Русия, че дори и на САЩ.

Професор Янсен е историк и политолог от университета в Кьолн. Той е посветил научните си изследвания на проблемите на САЩ и Югоизточна Европа.