Ние, потребителите на интернет, сме свикнали, че по-голямата част от услугите са безплатни. Мнозина не знаят, че всъщност плащаме, макар и не с пари, а с нашите данни. Интернет концерните, които ЕК идентифицира като „злодеи“ в мрежата, използват данните, за да ни засипват с реклами, продукти, приятели, информации. Става дума за печалба, а не за свобода на мненията или за романтичната представа за безграничния демократичен интернет.

За Амазон, Гугъл, Фейсбук и сие интернет е ресурс, механизъм за производство, канал за дистрибуция. Това самó по себе си не е критично – критично става едва тогава, когато фирмите използват своята пазарна мощ, за да злоупотребяват с безпроблемния си достъп до данните на своите клиенти. Именно в тази сфера ЕС иска да приложи своите нови дигитални закони. И това е добре.

Предстои тежка битка

Ако проектът стане закон, ЕК ще се превърне в много мощен надзорен орган, който ще атакува ядрото на бизнес моделите, прилагани за момента най-вече от американските интернет фирми. Ако в бъдеще Гугъл и останалите ще трябва да разкриват как алгоритмите им сканират всекиго от нас и го снабдяват със стоки или информации, то това ще бъде истински удар за платформите. Ако Гугъл и другите в бъдеще бъдат лишени от правото да пробутват с предимство собствените си услуги и стоки, ще се лишат от възможността си за фантастични печалби.

ЕС трябва да е наясно, че концерните, чиято икономическа мощ е по-голяма от тази на някои по-малки европейски държави, няма да се примирят с това. Неизбежно предстои продължителна законодателна процедура с неподозирани лобистки битки, за да може възприеманият като атака опит на ЕК да бъде отбит или поне смекчен. Досега регулаторите в ЕС се опитваха да ограничат мощта на концерните и техния монопол със сериозни глоби. Но това не помогна. Те си плащаха глобите с лекота, конкуренцията продължаваше да се потъпква, а този бизнес модел почти не се промени.

Долу привилегиите!

Сега ЕС се цели в особените привилегии, на които се радват интернет платформите спрямо реалния свят. Досега те не носеха отговорност за разпространяваните от тях снимки, видео или текстове. При класическите медии е друго – те носят правна отговорност. В бъдеще Фейсбук, Туитър и сие ще бъдат принудени да свалят от мрежата поне публикациите с терористично съдържание. Ако има повече надзор и повече контрол, това ще даде резултат, но същинската привилегия остава ненакърнена. А би трябвало и т.нар. „социални“ медии да бъдат третирани с всички права и задължения като това, което са всъщност: медийни фирми, гонещи печалба.

Интернет търговците, като Амазон или eBay, които допускат на сайтовете си продажбата на фалшифицирани или недостатъчно сигурни продукти, трябва да носят отговорност. Крайно време е това да се направи, след като всеки магазин, независимо къде се намира в ЕС, отговаря за стоките, които продава.

Това е революция

ЕС иска да се опита да принуди интернет фирмите да променят своя бизнес модел и да се откажат от привилегиите си. Тази дигитална революция трябва да настъпи. Но тя не бива да изяде децата си. По-малките и по-новите интернет фирми трябва да имат шанс да излязат на пазара и да представят своите продукти и услуги чрез търсачките. Европа не е остров в глобалната мрежа. Затова ЕК трябва да има предвид и как са регулирани интернет фирмите в САЩ, Азия и другаде. Към това се добавя и въпросът за справедливото данъчно облагане на тези фирми, който продължава да не е решен.

Плановете на ЕС най-накрая да се заеме с дигиталната икономика са правилни. Валидните днес правила са отпреди 20 години, когато нямаше нито Фейсбук, нито смартфони. Бъдещото законодателство трябва да бъде по-бързо и по-динамично. В противен случай може да стане така, че новите фирми, чиито бизнес модели са базирани в много по-голяма степен на изкуствения интелект, и които разработват продукти, които днес изобщо не можем да си представим, бързо ще надскочат ЕС. Или ще преминат в Даркнет – напълно нерегулираното пазарно пространство.