Малкото контрол по границите почти не се забелязва. Не ни пречи! Та нали няма да връщат бариерите! Защо тогава това вълнение около последното решение на ЕС да задържи още малко граничния контрол?

Всъщност, разбира се, че ни пречи. С решението си да продължи временното действие на проверките по границите, които всъщност бяха премахнати още преди 25 години, Европейската комисия си прави мечешка услуга. Така тя се огъва пред страховете на хората в много от страните-членки на Общността. Огъва се също и пред Орбановата Европа, както и пред една Германия, която се сдоби с нова парламентарна фракция от десни популисти.

Ето, че ЕК, ръководена от Юнкер, дава на страните-членки възможността да контролират границите си както намерят за добре в продължение на още три години. За да се чувстват по-сигурни. В зависимост от това какви са актуалните потребности на Будапеща, Париж или Копенхаген. "Сериозните заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност" вече са минало, но "терористичната заплаха" трябва да бъде призната като аргумент, скъпи Брюксел! Така мислят някои от страните-членки.

Само че удовлетворяването на тяхното желание е щекотлив въпрос - и то поради две причини. Първо: така Брюксел сякаш признава пред десните популисти в Европа, че са прави (че по друг начин не можем да се справим с терористите и бежанците). И второ: изключенията стават правила. Защото колкото по-дълго се задържи извънредното положение с контрола по границите, без да се стига до някакви инциденти, толкова по-лесно ще им става на хората да приемат това положение за нормално. Разбирай: прекратяването на временното действие на контролния механизъм ще става все по-трудно, а връщането към свобдното придвижване без контрол в Шенген ще изглежда като поемане на излишен риск. Така изключението ще стане правило. А идеята, залегнала в основите на Шенген, ще бъде само ненужно парче хартия.

Не може това да е целта на Европейската комисия. Ако не точно хората на Юнкер, кой тогава изобщо би се застъпил за свободните граници в Европа? Може би "Алтернатива за Германия"? Или новите френски патриоти? Със сигурност не. Къде остана смелостта на Европа, за която преди седмица говори самият Жан-Клод Юнкер? Къде се изгуби твърдата и безкомпромисна линия, когато трябва да се отстояват принципите на ЕС? И ще ни уверяват, че малко контрол по границите не пречи?

Защо тогава България да не влезе в Шенген?

Разбира се, че пречи. Защото това би променило делника на европейските граждани. Тук става въпрос за нещо голямо - свободните граници не са нещо изнервящо или старомодно. Те са част от солидните основи на ЕС, с които сега Брюксел така лекомислено си играе.

Ако ЕК ще предава така лесно Шенген, то защо да не отвори великодушно клуба за Румъния и България? Посланието към тях може да звучи така: да, с напълнени гащи сме, но сега и вие можете да участвате! 

Шенген в лек вариант за европейските популисти, отстъпки пред Вишеградските страни: вместо да убеждава, Брюксел раздава успокоителни таблетки. За повече се иска смелост. А тя явно му липсва.