Коментар от Полина Паунова

Парламент без опозиция, но с кресливо противопоставяне. Извънредно активен главен прокурор, без нито една присъда за корупция по високите етажи на властта. Внесено обвинение за обира на прехода - КТБ - без единият от публично заподозрените главни участници да е бил разпитан в хода на разследването. Официалното влизане на националисти във властта и инсталирането им на високи държавни постове. Поредните стъпки за рестартирането на АЕЦ “Белене”. Краят на илюзията, че ГЕРБ и ДПС са в противопоставяне. Това са само част от изключително динамичните събития през 2017 година, които парадоксално не водят до никаква промяна.

Безспорно изтичащите 12 месеца ще се окажат едни от най-продължителните в обществен план. Защото политическото летоброене започна още през 2016 година с първите загубени избори от страна на ГЕРБ и влизането в президентството на излъчения от БСП бивш летец Румен Радев, и ще приключат не в края на декември, а шест месеца по-късно, когато завърши председателството на страната ни в ЕС.

Събитията

Въпреки непрекъснатите скандали обаче годината ще остане особена с това, че нищо не се промени. БСП загуби предварително спечелените парламентарни избори, а ГЕРБ триумфира при почти загубен вот. Ако преди това националистите управляваха, но не съсредоточаваха в ръцете си властови ресурс, вече имат двама вицепремиери. ДПС често подкрепят мнозинството на ГЕРБ и националистите в парламента, но едновременно с това твърдят, че искат да демонтират т.нар. “патриоти”. Борисов призна, че Ахмед Доган все още е във властта и назова Делян Пеевски просто депутат като всички останали. 

Държавата впрегна цялата си репресивна машина срещу издателя на едни от малкото опозиционни медии. Под бурните ръкоплясканията на останалите издания. Журналистите се изяждат едни други, а после констатират, че от професията са останали “руини”.

Новоизбраният президент, който спечели поста благодарение на несистемния си профил, се вписа идеално в системата. И предпочете безопасното и комфортно противопоставяне с Цветан Цветанов на тема самолети пред това да се противопостави на разширяването на репресивните правомощия на държавата. Президентът с право се застъпи за опазването на околната среда и за правата на онкоболните, но направи това само в случаите, когато явно знаеше, че има гръб в лицето на БСП. Гласът му не се чу при промените в Наказателния кодекс, например, а липсата на аргументи за връщането на избора на шефа на ВАС послужи като мотив за потвърждаването на избора му.

Съдът и прокуратурата

През 2017 година изтече мандатът на един от най-спорните състави на Висшия съдебен съвет (ВСС), белязан от непрестанно противопоставяне между описваното в медиите като “Цацарово мнозинство” и малцинството, съставено предимно от съдии. И ако за някои установената впоследствие тишина в съдебната система означава, че тя работи нормално, то липсата на конфликт говори по-скоро за конформизъм в новия състав на кадровия орган на Темида. Въпреки всичко обаче изборите в системата (най-вече за съдебна квота) показаха, че част от магистратите имат съпротивителни сили. И в състава на ВСС не попаднаха предварително договорените техни колеги, “спуснати” със списъци за избор.

През изминалата година безспорно събитие бяха и разсекретените от президента Румен Радев стенограми за КТБ. От документите става кристално ясно, че още на 14 юли 2014 година и управляващи, и опозиция са били наясно, че фалитът на банката е в резултат на груба измамна схема, с цел източване на финансовата институция. Стенограмите показват още, че властта е поддържала КТБ във вредна агония почти половин година. Отговорът на въпроса “Защо” изглежда ясен. Ясен изглежда и отговорът на друг въпрос - защо по време на разследването “просто депутатът” (по Бойко Борисов) Делян Пеевски не е бил разпитван.

Гейтовете

Изминалата година предостави и доста поводи за истинско обществено възмущение. Безспорните сред тях, разбира се, бяха ЦУМ-гейт, КУМ-гейт и Суджук-гейт. Които поотделно и заедно показват властовата обвързаност между управляващи, опозиция, прокуратура. 

Общото между всички изброени дотук примери е, че нищо не последва. Шумът в медиите по всеки един скандал, независимо от размера му, заглъхваше за не повече от три дни. А основното средство за туширане на всяко напрежение е аргументът с предстоящото след броени дни председателство на страната ни в ЕС. Ето защо същинският развой и завършек на 2017 година ще се случи в средата на 2018 г., когато този “аргумент” загуби актуалност. 

Изводът

Удивителното обаче не се крие във факта, че власт и опозиция представляват монолитно, непробиваемо мнозинство на статуквото, което имитира противопоставяне или заради лични антипатии помежду си или, за да успее да симулира сблъсък - както например по темата с приватизацията. Удивителното всъщност бе друго – това, че през 2017 година гражданите просто изчезнаха.

Съпротивителните сили на обществото - с няколко малки изключения за защита на зелени каузи или правосъдна реформа - до такава степен се изчерпаха, че дори преките самопризнания на властта не предизвикват възмущение и недоволство. Обществената летаргия от своя страна обещава още от същото. И през следващата година, и след европредседателството. Което в крайна сметка означава само едно – баналността на злото у нас и посредствената съпротива срещу него доведоха до сигурния извод, че на този етап промяна е невъзможна. За да се случи тази промяна, обществото трябва да се научи да я иска.