Заветният ден дойде - последният епизод от сериала, замислен като завладяващ трилър за спасението на малкия (източен) потребител от могъщите (западни) корпорации, бе предаван „на живо“ по телевизията. Вярно, кой знае какъв съспенс нямаше, понеже развръзката беше предварително известна. Въпреки това широката публика е напълно удовлетворена. Защото, както ѝ бе обещано, получи „потвърждение“ на собственото си усещане, че е жертва на коварна измама.

В началото бе премиерът...

От рано сутринта всички големи телевизии, снабдени със съответните високопоставени събеседници, започнаха с драматични въпроси: „Второ качество храни?“, „Втора ръка ли сме потребителите в България?“, „Третирани ли сме като прасетата, на които им дават остатъците?“. После с надлежно подготвено видео ни припомниха какъв трябва да е очакваният отговор.

Точно месец по-рано, с характерния си вид на човек, уморен от денонощна борба с проблемите, премиерът възложи на министрите си да са „неотстъпчиви и безкомпромисни“ по темата за качеството на храните. Положението, по думите му, е „недопустимо и обидно“ като по „времето на апартейда“ - „за едни храните в Европа да са с едно качество, а за Източна Европа и за тези пазари - с друго качество, и то по-лошо, което уврежда здравето“. И понеже хората не са се научили да четат етикетите и се подвеждат, „впоследствие даваме толкова пари за здравеопазване, но сме все на първите места по инфаркт, инсулт“, заключава премиерът. Причинно-следствената връзка е необорима, внушението е ясно. Внушение, което през следващите седмици бе периодично затвърждавано.

По законите на драматургията всичко това трябваше „ексклузивно“ да се потвърди с „данни“ в телевизионното студио - понеже „хората чакат с нетърпение“. И се започна една мъка - водещите задават предварително подготвените си въпроси, които съдържат и очакваните отговори. Гостите видимо се гърчат между чука и наковалнята - хем им се иска (и налага) да потвърдят предварително спуснатите от премиера заключения и да оправдаят очакванията на водещите, хем няма как и с какво. Водещите, явно разочаровани, не се предават и продължават да задават отговори.

"Шокиращи, драстични, фрапиращи"

„Спестени ли са ни повече продукти - по-малко какао ли пише на нашия етикет? И повече за германския?“, пита с надежда един от тях. Но вместо директен отговор получава някакви скучни проценти и е неприятно изненадан, че при месните продукти няма никакви разлики. После е силно обнадежден от съобщението, че при млечните продукти има разлики и подканя „да започнем с най-фрапиращите“. Но надеждата пак е попарена - първата разлика, при кравето масло, е в „наша полза“. Тоест, „българското“ е по-качествено. На всичко отгоре се оказва, че всички лабораторни изследвания са установили само „несъществени различия“. Но водещият пропуска това съобщение покрай ушите си, както и разочароващата информация, че в „българския“ шоколад има повече какао, отколкото в „германския“. След което наостря слух и силно се ентусиазира, когато разбира, че в един детски десерт има различия при две съставки с по 1-2 процента. „Това е двоен стандарт, категорично, двойно качество“, възкликва водещият, а експертът скромно си мълчи. Следва кратко прекъсване за новините, след които водещият обобщава чутото дотук така, че по-внимателният зрител започва да се пита дали не е гледал друго предаване: „Много са любопитни данните, шокиращи различия за част от продуктите“. „Констатирахме някои различия“, подхваща експертът. „Казахте фрапиращи различия“, строго го поправя водещият.

После се прехвърлят на някакъв плодов сок - „германският“ бил 100%, „българският“ - 97%, понеже имало 3% пулп. И освен това - 0,39% по-малко захари. „Почти 40% разлика!“, възкликва с нескрита радост водещият. „Нула цяло 39“, поправя го тихо експертът. „А-а, добре. Да не шокираме публиката“, въздъхва водещият, след като е направил всичко възможно да я шокира. После отново се сеща да зададе любимия си въпрос за шоколада: „По-малко ли е какаото в Източна Европа, у нас, отколкото в Германия и Австрия, например?“ И пак получава отрицателен отговор. Което след малко не му пречи да закрие разговора с обобщението: „Категорично шокиращи резултати за част от продуктите, съществени разлики в почти всички продукти“. „Драстични и фрапиращи“, допълват го други водещи в други студиа. Следват съответните гръмки вестникарски заглавия. След силното си влизане в темата премиерът този път си замълча, но на министерско ниво бе обобщено: „Двойният стандарт е факт“.

Ето каква е действителността

По-внимателният поглед върху изнесените данни говори, че тези обобщения, както и внушенията на премиера, направени месец по-рано, имат много малко общо с действителността.

Първо, сред цялата шумотевица се изгуби и без това бегло споменатото заключение на специалистите, че всички изследвани храни не „увреждат здравето“, а са „абсолютно безопасни за консумация“.

Второ, никой никого не мами и не подвежда. Напротив, всичко е коректно изписано на етикетите и съответства на реалното съдържание.

Трето, внушението за „по-лошо, второ качество“ категорично не отговаря на истината. Вярно, има установени разлики в съдържанието, но те не са в „почти всички продукти“, а в 7 от изследваните 31. Дали това е много или малко, е въпрос на преценка. По-важно е да се каже, че няма нито една „шокираща“ или „фрапираща“ разлика. А с изключение на 1-2 спорни случая, май няма и никакви „съществени разлики“. При някои стоки разликата е в „наша полза“ (като при маслеността в маслото или какаото при шоколада). При други преценката на различията е твърде относителна: на някои им харесва да има пулп в портокаловия сок, на други - не. Във всеки случай 3-те процента пулп изобщо не намаляват 100-процентовата чистота на сока.

Така или иначе ситуацията с качеството в българската проверка изглежда несравнимо по-добра, отколкото в словашката, която установи (или поне така се твърдеше) по-малко месо и повече мазнина в колбасите, по-малко белтъчини в млечните продукти и какао в шоколадите, както и по-високо съдържание на оцветители, подсладители и консерванти. Това сравнение обаче бе спестено на българската публика. Спестена бе и информация за производителите (дали, например, избраните стоки от една марка са от една и съща страна, завод, серия).

Така обявените резултати от българската проверка са като цяло подвеждащи и въобще не доказват направения извод за „двоен стандарт“. И с голяма доза сигурност може да се каже, че извършена по същия начин проверка ще даде подобен резултат в която и да било страна в Европа. А може би и на различни места в една и съща страна.

Отвличане на вниманието

Иначе по принцип в такива проучвания няма нищо лошо - производителите (много от които, естествено, са склонни да правят компромиси заради печалбата) се дисциплинират, потребителите се ограмотяват, включително като се учат да четат етикети. Със сигурност сега ще последват и нови регулации от страна на Европейската комисия.

Но поради лош сценарий и слаби изпълнители българският сериал за храните се оказа не завладяващ трилър, а пошла сапунка. С пропагандна цел в две посоки. От една страна демонстрираш загриженост за хората, много от които и без това са убедени, че са прецакани. От друга страна отклоняваш вниманието. Защо премиерът се присети да ни занимава с качеството на храните точно в онова съботно утро, можем само да гадаем. Но едно е ясно - „двойният стандарт“ при храните помага да се забрави за другите стандарти, при които е истинското изоставане на България: стандартите на демокрацията, върховенството на правото, законността; стандартите на доброто, прозрачно и отчетно управление; и не на последно място - стандартите на истински свободните, независими и отговорни медии.