Предложението на Слави Трифонов за разрешаване на спора между България и Република Северна Македония (РСМ) не е насочено нито към Скопие, нито към Брюксел и Вашингтон. Неговите цели са преди всичко вътрешнополитически. Четирите условия на Трифонов звучат по-скоро като „ултиматум” към РСМ, ЕС и САЩ: „ще пуснем” РСМ в ЕС, ако България влезе в Шенген и визите за САЩ отпаднат, когато се изпълнят условията от Договора за приятелство и добросъседство, като – за капак – гражданите на РСМ трябва да признаят и „историческите си български корени”.

Целта е друга

Уловката е, че главната цел на Трифонов не е разрешаването на конфликта със съседите. Стремежът е друг: ИТН да си върне обратно изгубените избиратели в патриотичната ниша и отвъд. С хода си Слави печели най-малкото „патриотите”. Макар че някои го обвиниха в търгашество (Александър Сиди, Борислав Цеков), подозирам, че повечето лидери в този електорален сегмент вече се тюхкат и се пляскат по главите как не са се сетили първи да покажат патриотични мускули като шоумена-политик.

Причината? Повечето от българите настояват за твърда позиция към членството на РСМ в ЕС, която не прави компромиси с „нашия национален интерес”. България не е нито „възторжен”, нито „непоколебим” съюзник на САЩ и НАТО. Напротив. Много българи хранят симпатии към Русия на Владимир Путин, а готовността да се притечем на помощ на съюзник от Пакта, попаднал в беда, особено ако трябва да се изправим срещу Москва, е срамно ниска. Може и да се намерят българи, за които влизането в Шенген или отпадането на визите за САЩ не са приоритет; но огромната част ще се изкефят, че се „репчим” на великите сили.

Ето защо с предложението си Слави далеч не намига само към ловните полета на националистите (около 15% от избирателите). Закачката му ще се понрави на всички, които се възмущават от антибългарската реторика в Северна Македония, както и от опитите на Вашингтон и Брюксел да ни „вразумят”.

Защо не е лично мнение на обикновен гражданин?

Ходът на Слави може да изглежда като обикновен политически флирт с избирателите, но някои биха възразили, не без основание, че тук място за шеги и експерименти няма. ИТН са част от управлението, при това външната министърка Теодора Генчовска е от тяхната квота. Уговорката на Слави, че споделя „личното си мнение” (може би следва примера на министъра на отбраната Янев?) не е никак уместна. Когато лидерът на партия, поела кормилото на държавата, се изказва, особено пък по невралгична външнополитическа тема, думите му отекват надалеч.

Дързост и провокация

В Северна Македония „сделката”, предложена от Слави, може да провокира още повече тези, които никак не обичат нашата страна. „Българите съвсем си повярваха и вече взеха нахално да нареждат и на големите играчи”, ще кажат някои с яд и насмешка. Но може да има и такива, сред които дързостта на Трифонов да предизвика уважение.

„Офертата” на Трифонов едва ли ще трогне ЕС и САЩ. В Брюксел и Вашингтон със сигурност са повдигнали вежди, научавайки за нея. От друга страна, там са свикнали на далеч по-своенравното поведение на черни овци като Унгария и Полша. Въпросът е: иска ли България да се присъедини към непрестижния хор на Орбан, Качински и компания?

* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.